Католическият се готви да посрещне в неделя един от най-големите празници - Възкресение Христово.

Коледа и Великден са най-големите християнски празници, чакани с нетърпение от малки и големи. За разлика от Рождество Христово, което всяка година се падна на 25 декември, Възкресение Христово е на различна дата. 

През 325 година се провежда Първи вселенски събор в Никея, който постановява, че Великден трябва да се отбелязва в първата неделя след първото пълнолуние, наблюдавано след пролетното равноденствие. Църквата е приела, че се това се случва на 21 март, макар че то може да варира между 19 и 22 март. 

Сложността при определяне на датата на Великден идва и от факта, че църквата следва пасхалното пълнолуние, което се определя на базата на 19-годишните Метонови цикли. Ако се съберат тези 12 пасхални новолуния, се получава година, в която дните са с 11 по-малко от тези в календарната година, следвана от светския свят. 

Тези сложни изчисления добавени към това, че католиците и протестантите следват Григорианския календар, а православните – Юлианския (Юлианският изостава с 13 дни от Григорианския). Тези различия водят до това, че двата великденски празника често се падат на различни дати. 

Най-обичайното е католическият Великден да е седмица преди православния, но понякога разминаването може да е повече от месец. Има години, когато двете дати съвпадат. През 2010 г., 2011 г., 2014 г. и 2017 г., двете църкви празнуваха заедно Възкресение Христово. Целият християнски святще празнува на една и съща дата отново през 2025 г.

Между двете християнски църкви има много прилики, но що се отнася до празнуването на Великден, има няколко разлики. Православните християни си казват „Христос воскресе!” веднага след полунощ в събота срещу неделя, докато католиците си честитят празника в неделната сутрин след  изгрева на слънцето.

В района северно над Пловдив е разположена най-голямата католическа общност в България, която всяка година стриктно спазва многовековните си традиции, които от една страна са подчинени на Католическите канони, а друга – са здраво свързани с народните обичаи. 

Католическата традиция повелява на Възкресение Христово да се замеси безквасен хляб. За този край на България са характерни великденските курабийки, които се правят по специална рецепта и са символ на този безквасен хляб. 

Празникът не може да мине и без великденските кошници, които се напълват с безквасен хляб, курабийки, козунак и яйца. Отнасят в храма, за да се осветят по време на месата за Възкресение Христово, а след това се връщат у дома и се поднасят на богатата празнична обедна трапеза.

Трапезата е важна за всеки празник, но тя не би имала смисъл, ако не е споделена с най-близките хора, защото посланието на Великден е да тържествува любовта между хората, прошката и сплотеността на семейство.

От няколко години католическата общност в Софийско-пловдивската епархия има нова традиция, наречена “Кръстният път” (Via Crucis) – прекрасна инициатива на открито, която пресъздава Страстите Христови или четиринадесетте спирки на Божия син от Гетсиманската градина до полагането Му в гроба. 

“Кръстният път” започва от село Житница и завършва в Дуванлийската могила, а денят, в които се провежда шествието, е петъкът преди католическия Великден.