Ревността е много неприятно чувство, много сложно  явление и за да възникне, въобще не са й необходими обективни причините и дали можете да предотвратите пристъпите й. krasotata.net обяснява в какво се коренят тези причини. 

Ревността може да избухне заради различни преживявания, които на пръв поглед нямат никакво отношение към конкретна ситуация.  Именно тези първопричини обаче обясняват  защо ревнувате.

Правите го, например, защото се сравнявате  с реална или въображаема съперница. Може би им завиждате  за красотата и женствеността,  или пък  си мислите, че за евентуална изневяра сте виновни именно вие, или пък си  внушавате, че  не сте достатъчно хубави или умни... Тогава причината за ревността е в чувството  за малоценност...

Всяко от горните преживявания може да се превърне в причина за ревността.  Или,  иначе казано, причина за ревността е не толкова поведението на партньора,  колкото  вашите убеждения и представи за вас самите, за мъжете въобще и за отношенията с тях. Затова трябва да си изясните нещата и да си направите  задълбочен психоанализ.

Ревността се ражда от липсата на доверие в себе си и от страха да не бъдете изоставена от партньора. Всъщност, съвсем естествено чувство, когато човек е влюбен. Нормално е, ако обичаш някого, да изпитваш паника пред опасността да го загубиш. Няма проблем, ако сте ревнива в границите на нормалното, т.е., ако не крещите и не правите сцени.

Да не говорим, че мъжът е доволен, когато партньорката му го ревнува, макар и да не го признава. За него това е доказателство за сериозността на връзката, а и повишава  самочувствието му, защото усеща, че е ценен.

Затова не е проблем, ако го ревнувате умерено - вашата реакция ще го накара да се почувства обичан. Мъжете обаче мразят истеричните ревнивки, които са способни от мравката да нравят слон.  Затова се научете да потискате настроенията си, защото това със сигурност ще коства връзката ви...

Как обаче можете да се справите с пристъпите на ревност, които застрашават  да разрушат връзката ви?

Най-важното в такива случаи е да не позволите на това противно чувство да диктува поведението ви.  За да си върнете самоконтрола, трябва да си припомните случаи, когато ви е било добре, после да замените образите, които предизвикват ревността  ви с тези, които ви успокояват  и въодушевяват. Ще е добре, ако правите това  всеки път, когато в главата  ви изникнат мисли за възможна изневяра...

Според изследване на италиански учени по психиатраия и неврология,  в човешкия мозък съществуват зони, които отговарят за формирането на патологична ревност.  Корените на Синдрома на Отело, както го наричат специалистите, се крият в невроните от фронталния лоб на кората на главния мозък, която отговаря за познавателните и емоционалните процеси. Причината за ревността е синтезирането на свръхколичество допамин, който изважда организма от равновесие.

Според учените, въпросното патологично чувство е проявява у притеснителни и мнителни индивиди, които са преживели сериозни обиди и унижения в детството. Това обаче съвсем не значи, че успелите и нахаканите хора не могат да изпитват чувство на ревност.

Имайте доверие на партньора си и спазвайте някои златни правила. Престанете с шпионажа. Ако надничате непрекъснато в живота му, ще го изнервите и ще го накарате нарочно да крие някои неща от вас. Ако държите на него, ще уважавате  и личното му пространство. Не му се обаждайте по 10 пъти на ден, не го чакайте пред службата  постоянно и не прекалявайте с въпросите.

Най-доброто  средство да се излекувате от ревността е да се уверите в собственото си женствено излъчване. Ако правите максимума да бъдете харесвана, отношенията с партньора ще вървят.  Затова заемете се със себе си. Дръжте на външния си вид, Вместо да се измъчвате заради евентуални  забежки  на партньора, накарайте го той да ви ревнува. А когато той се издразни, че мъжете ви обръщат внимание, покажете му колко много го обичате…