На 80 години Силвестър Сталоун прави една от най-откровените равносметки за живота си. Актьорът, превърнал се в символ на силата и непоколебимостта чрез образите на Роки Балбоа и Джон Рамбо, разказва за насилието в детството си, проблемите с тревожността, обсебването от външния вид, употребата на стероиди и цената, която славата е имала за него.

В едночасаво интервю за The New York Times Сталоун говори по повод новите си мемоари „The Steps“ – заглавие, което препраща към прочутите стъпала пред Музея на изкуствата във Филаделфия, станали емблематични след „Роки“. Актьорът признава, че днес гледа много по-критично както на кариерата си, така и на начина, по който успехът е повлиял на отношенията му с близките.

Сталоун разказва, че е израснал в изключително трудна семейна среда. По думите му родителите му не са били грижовни, а като малък е живял далеч от тях и е бил отглеждан от непознати. Той си спомня и за тежката раздяла на родителите си, както и за агресивното поведение на баща си.

Актьорът описва случаи на физическо насилие от страна на баща си и признава, че именно това детство е допринесло за изграждането на образа му на „корав“ мъж.

С времето обаче Сталоун стига до заключението, че тази твърдост не винаги е била сила. По думите му той дълго време е потискал емоциите си и едва на много по-късен етап от живота си е разбрал какво означава истинска близост.

Като тийнейджър Сталоун е изпратен в училище за младежи с дисциплинарни проблеми. В интервюто той разказва, че за наказание е бил настанен за седмици в психиатрично отделение, където е станал свидетел на тежки сцени и дори е бил нападнат от друг пациент.

Според него именно тогава се е формирало убеждението, което по-късно го е водило през цялата му кариера – че може да бъде наранен, но не и пречупен.

„Роки“ – шансът, който отказал да изпусне

Преди успеха Сталоун живее с почти никакви средства и години наред се опитва да пробие като актьор. Когато пише сценария за „Роки“, студиата проявяват интерес към историята, но не искат той да изпълни главната роля. Актьорът обаче отказва да продаде сценария при условие, че друг ще играе Роки Балбоа. По думите му тогава е имал под 100 долара в банковата си сметка, но е бил убеден, че ще съжалява цял живот, ако се откаже от ролята.

Решението се оказва съдбоносно. „Роки“ получава 10 номинации за „Оскар“ и печели наградата за най-добър филм.

Сталоун признава, че внезапният успех не го е оставил непроменен. Той описва себе си в онзи период като арогантен, отмъстителен и лишен от смирение.

По думите му години по-късно той е изпитвал силно съжаление за поведението си и за това, че е отблъснал журналисти и хора, които са вярвали в него.

Сталоун говори и за дългогодишната си вражда с Арнолд Шварценегер. Двамата бяха едни от най-големите екшън звезди през 80-те години.

Сталоун признава, че е възприемал Шварценегер като сериозна заплаха и предизвикателство. Според него съперничеството между тях в крайна сметка е подтиквало и двамата да правят все по-мащабни и зрелищни филми.

С времето отношенията им се променят и двамата стават приятели, а по-късно работят заедно и в поредицата „Непобедимите“.

Една от най-изненадващите части на интервюто е свързана с физическата форма на актьора.

Сталоун признава, че в пика на кариерата си е развил силна обсесия към тялото си. По време на подготовката за „Роки III“ телесните му мазнини паднали до едва 2,6%, а стремежът му да поддържа външния си вид стигнал дотам, че той развил булимия.

Той потвърждава и че е използвал стероиди, за да поддържа необходимата физика за ролите си.

Днес Сталоун признава, че това е имало тежки последици за здравето му. По думите му е претърпял девет операции на гърба, две на раменете и три интервенции на врата.

Зад екранния образ на безстрашен герой Сталоун разкрива и друга страна от живота си.

Той разказва, че първите му тежки пристъпи на тревожност започват около 36-годишна възраст. Понякога състоянието му се влошавало в претъпкани помещения и се налагало да излиза навън, защото чувствал, че ще припадне.

Сред най-тежките моменти в живота му остава смъртта на най-големия му син Сейдж през 2012 година. Той умира едва на 36 години вследствие на недиагностицирано сърдечно заболяване.

Сталоун разказва, че след трагедията е изпитвал огромна вина и непрекъснато се е питал дали е можел да направи нещо различно. Актьорът признава, че подобна загуба никога не може да бъде напълно преодоляна.

„Построих замък от съжаления“

Днес Сталоун говори открито и за страха си от смъртта.

На въпрос как приема факта, че на 80 години има повече време зад себе си, отколкото пред себе си, той отговаря, че се намира в „режим на паника“.

Актьорът казва, че се опитва да навакса пропуснатото и да прекарва повече време с хората, които имат нужда от него. Един от най-силните образи в интервюто е признанието му, че през живота си е „построил замък“ от съжаления.

Въпреки десетилетията зад образите на непобедими мъже, днес Сталоун признава, че най-трудната битка се оказва не тази на екрана, а тази със собственото минало.