06.11.1980 г. Анверс – кея

00,15 часа Малко преди полунощ капитанът се прибра на кораба, заедно с гост – търговския представител на Български морски флот в Анверс Илия Стоилов. Останах с впечатление, че двамата са в стара приятелска връзка. Заобикалям служебния характер на разговора, воден в контролния салон с термини като коносаменти, фрахт, навло… и поглеждам към Белгия и белгиеца през очите на познавача.

Средният белгиец не може да си представи, че в 20,00 часа на вратата на апартамента му ще позвъни внезапно и нерегламентирано семеен приятел или колега просто така – наминава да ги види. Това е невъзможно, безпрецедентно и абсурдно.

Той си води точна сметка за всевъзможните разходи и не пие една бира, ако не е лимитирана в седмично-месечния бюджет. В случай че по някакъв повод друг поема разходите, готов е да пие и газ за горене. Това „ хайде да пием по бира“ го няма и между докерите.

Голямо впечатление прави, ако на обяд или вечеря, давани от организатор на събитие, симпозиум да речем, някой не довърши до край поднасяно блюдо. Загрижено се осведомяват здравословен проблем ли има човекът. Правилото е чинията да бъде облизана.

Преди време, поради непознаване на правилата, в ресторант съпругата на Стоилов си поръчва „заек“. На масата са появява блюдо с цял заек, който, разбира се, остава едва докоснат. След това цяла седмица белгийският служител в кантората на БМФ в Анверс вместо „Добро утро“ оглася помещението с  вопли за този неизяден заек.

Максимално алиенирани отлични работници със стремеж за притежание на прилична банкова сметка и собствено жилище. Няма подчертан интерес към висше образование. Никъде не искат диплома, искат качества и ги проверяват в изпитателен период.

Популярен вид скрита безработица: някой назначава съпругата си във фирма на половин работно време, за да бъде съкратена след няколко месеца. За три месеца работа при тези условия госпожата може да си стои три години у дома срещу съответното обезщетение.

При леко автопроизшествие двамата участници решават проблема сами. При липса на споразумение пристига полицай, тогава плаща виновната страна. Алкохолът не е забранен, но при инцидент употребата му може да вдигне санкцията до непоносимост.

Белгийска сватба означава около 30 покани за коктейл от 18,30 до 19,30 часа. Ако поканените отидат с децата си, невръстните задължително носят цветя. После се пишат благодарствени писма за поднесените от децата цветя. Има списък за подходящи подаръци, като максимумът е газова печка.

Още се пазят добри спомени за хитлеристката окупация през Втората световна война. За по възрастните това означава работеща икономика, заетост и добри заплати. Антифашистката съпротива е дело на ентусиасти, които „нормалните“ възприемат като авантюристи. Сред жертвите е разстреляният през 1943 г. Тодор Ангелов, баща на Свобода Бъчварова.

02,30 часа Изпращаме госта на кея, където го чака колата му и веднага след това капитанът дава воля на нервността си. Няма вацман нито на палубата, нито в миниатюрната канцеларийка в задната надстройка. Слезе в машинното отделение и завари вахтения моторист Жеко да спи. Изпрати ме да събудя дежурния четвърти помощник и остана да го чака на палубата. Осведоми се кой би трябвало по това време да бъде вацман. Гагауза. Надникна в каютата му – човекът спи облечен. Внимателно затвори вратата, излезе на палубата и без назидателни нотки каза на неразсънения дежурен помощник:

- Дълг на един капитан е всички от екипажа да спят спокойно, без да ги е грижа какво ги застрашава в морето, а на кораб няма безопасно място, има по-малко опасно, дори в пристанище. Има кой да мисли за опасностите и доверието в него позволява на хората да потиснат инстинкта. Но има правила за дежурно вахтената служба, неспазването им е служебно несъответствие и безотговорност. А сега доизкарай смяната на вацмана тук, до парадния трап, за санкцията ще се произнеса на дневна светлина.

17,00 часа С Вальо изпращаме докерската бригада, която работеше в два хамбара и палим по цигара на палубата. Той, разбира се, е осведомен за приключенията през нощта и поне на него спокойно мога да му споделя: Наслушах се на приказки как капитани, механици и камериери крадат, а редовите моряци хитруват със службата и марфата. Тегаво ми е заради сложните междуличностни отношения и два пъти по-тегаво ми е да лавирам в опитите да съм добре в всички. А Вальо се притесни да не остана с впечатление, че не само на „Пловдив“, ами в цялото БМФ е така и се докачи на чест:

-Ти да не мислиш, че на всички кораби е така. Аз като бях на дългата…

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ