Големият брой нарушения на пътя се дължи на това, че все още няма достатъчно брой камери – републиканската пътна мрежа е 20 хил. км, за тях Пътна полиция разполага с 250 камери – и мобилни, и стационарни, коментира Владимир Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи.

По думите му към следенето за нарушения трябва да се включат и камерите на ТОЛ системата, освен за наличието на винетки – а те са към 400.

"Имаме и така наречените броячки на АПИ, които са 330. Отделно във всеки голям град има общинско видеонаблюдение, което също може да бъде включено в пътния контрол, но това не се прави. В момента имаме над 1000 камери, които не се използват за тази цел и това неизползване в крайна сметка дава възможност на шофьорите да превишават скоростните режими.

Например в отсечката на магистралата София-Бургас, която е дълга 330 км, има само на 4 места стационарни камери и ако се появят 1-2 полицейски коли с мобилни, а това е крайно недостатъчно", настоява той пред "Монитор".

Тодоров твърди, че доскоро системата с връчването на електронни фишове не е била работеща, тъй като полицаите е трябвало да издирват нарушителите.

"В момента мобилни екипи на Пътна полиция могат при проверка на автомобила да установят дали има невръчени фишове и съответно да ги предаде на шофьора. Каква обаче е гаранцията, че всеки нарушител ще бъде спрян, за да получи електронния си фиш, който след това да заплати?

Според нас много по-ефективно и улесняващо би било те да се събират на пунктовете за годишен технически преглед. Те са хиляди и всеки автомобил задължително преминава през един от тях годишно.

Както вързаха системите и ако нямаш платен местен данък, не можеш да минеш през прегледа, по същия модел може да се направи и със системата на Пътна полиция. Това би улеснило както системата на МВР, така и шофьорите или поне съвестните сред тях", смята той.

Тодоров посочи, че според него основният проблем в България е, че при борбата с войната на пътищата се обръща внимание най-вече на размера на санкциите и наказанията.

"Проблемът е, че голяма част от тях не се събират и налагат. В държави като Франция и Германия процесът е изключително опростен. В момента, в който някой превиши скоростта и това се засече с камера, директно издърпват от банковата сметка парите от глобата, което след това, разбира се, може да се обжалва. Щом работи в държави с утвърдена демокрация, може и у нас . На мен лично ми се е случвало в Холандия да превишавам скорост с кола под наем и директно бях санкциониран, а превишението беше от порядъка на 12 км/час", посочи експертът.

Според него именно превишената скорост е основната причина за най-многото жертви на пътя у нас, следват навлизане в насрещното и загуба на контрол върху управлението на автомобила, както и шофиране с алкохол и под влиянието на наркотици.

Друго болна тема, по думите му е тази, че младите водачи у нас очевидно са неподготвени за това какво ги очаква зад волана.

"Това е така, тъй като все още голяма част от автошколите действат в сивия сектор. Те не дават достатъчен брой часове, в резултат на което водачите са недобре обучени. В учебния план е предвидено кормуване на магистрала. Ако направите справка колко от учебните автомобили разполагат с винетки обаче, ще видите, че не всички имат такава. Това означава, че някои млади шофьори дори не са излизали на магистрала, а са шофирали единствено в градска среда. В много школи също така вместо задължителните 31 часа, се дават 10-12 часа. В резултат на което младите шофьори са едни необучени хора, които загиват на пътя".