Близо 50 000 ученици са подали молби да се явят на държавния зрелостен изпит по български език и литература, който ще се проведе на 19 май. До матурата остава по-малко от месец, а подготовката за нея отнема повече от няколко седмици.

Интензивното решаване на примерни тестове и познаване на съдържанието на литературните произведения са минимумът усилия, които учениците трябва да положат, за да постигнат добри резултати, съветва учителката по български език и литература в 51-во СУ "Елисавета Багряна" Раяна Михайлова.

"Макар и матурата да е разделена на модули, съдържанието на задачите е еднакво. Дори и да усвоят принципа на работа и вида на задачите, също ще им бъде от полза. Най-малкото е, че ще знаят какво ги очаква като материал. С интензивното решаване и преговор на задачи за писане с отворен и затворен отговор, на тестовата част и подробен прочит на произведенията и постоянно опресняване на текстовете смятам, че резултатите ще бъдат добри", споделя тя.

Тестовата част дава възможност да се оцени пълната грамотност на учениците. При подготовката за задачите, свързани с граматика, зрелостниците трябва да обърнат внимание, че невинаги пишем така, както говорим.

"Граматическите особености, които често се бъркат в речта ни и не се спазват, объркват учениците", обяснява Михайлова. Затова и те трябва да си припомнят правилото за учтива форма, бъркат се доста често кога се пише пълен и кога кратък член и бройната форма на думите. Сложните изречения пък се оказват препъникамък при задачите, свързани с пунктуационни грешки.

"Във втори модул има редактиране на текст откъм пунктуационна норма. Учениците трябва да внимават как се разделят сложните изречения и къде да поставят запетая. Те често бъркат това", обръща внимание преподавателят. Затова тя в практиката си често упражнява такъв вид задачи.

Учениците трябва да внимават и с подвеждащите въпроси - дали от тях се изисква да посочват верен или неверен отговор, както и дали подточката, която е посочена, съответства на текста.

"В задачите към тълкуване на текста има много подвеждащи отговори и учениците трябва много внимателно да вникнат в смисъла на текста. Препоръчително е преди да се премине към решаването на задачите, текстът да бъде прочетен минимум два пъти чисто познавателно, за да могат зрелостниците да се ориентират и да не губят време, когато търсят отговорите", съветва Михайлова пред "Монитор".

В материала по литература влизат само произведения, които са изучавани в 11-и и 12-и клас. За да се справят с тестовите задачи към тях, трябва да са запознати със съдържанието им, героите, творчеството на техния автор. Това ще им даде възможност и за интерпретации на момента за последния 41-ви въпрос. За него зрелостниците могат да избират да пишат есе или интерпретативно съчинение.

"Писането на есе позволява по-свободно аналитично мислене, докато интерпретативното съчинение повече затруднява учениците, защото там не може да се изказва лична позиция, да се правят по-широки препратки към житейски и морални проблеми. Смятам, че есето е добър вариант, ако подготовката не е много голяма", настоява учителката от 51-во училище.

Тя подчертава, че е добре учениците да разглеждат глобалните теми, към които е включено произведението, за което трябва да пишат.

"Учебниците по литература са направени на следния принцип: има няколко произведения, които са включени в обща тематика. Ако учениците запомнят кое произведение към коя обща тема спада, ще им е по-лесно да правят съпоставка с другите произведения от раздела. Това показва по-висока обща култура", смята Михайлова.

Нейният съвет – зрелостниците да пробват да пишат по последната задача дори ако не са добре запознати с произведението.

"На матурата се предоставя текстът. Ако се падне стихотворение, задължително нека се пише, защото това не отнема много време за прочит. Ученикът може да си спомни все нещо, ако е слушал внимателно в часовете. Ще му хрумне все нещо, което да напише, дори и да не е максимумът от съдържанието", смята Михайлова.

Средният добър обем за един текст за последния въпрос на матурата е 2 страници.

"С аналитично мислене поне една страница ще може да се напише. Ако е езиковедски издържано, ще донесе точки. Това ще помогне за цялостната оценка. Задължително опитът е важен", допълва тя.

Когато ученикът се спре на съчинение, трябва да спази композиционните елементи – да има увод, теза, аргументативна част и заключение. Затова е хубаво самото съчинение да бъде разграфено на минимум 4 отделни абзаца. Ученикът трябва да има много богата култура и да познава самото произведение, творчеството на автора и литературното направление, в което твори, защото той също оказва влияние на темите и идеите, които иска да засегне.

За есетата съдържанието е различно. В текста задължително трябва да има изказване на лична позиция, цитати от текста като аргументация и поставяне на проблема в актуален аспект (какво може да бъде за в бъдеще).

Родители и учители с петиция до МОН: Без НВО-та за 4-и, 7-и и 10-и клас!