Уличен музикант е любимец на цял Пазарджик. Бат Жоро свири красиви мелодии на акордеон. Възпитан, интелигентен и лъчезарен човек – така го описват жителите на града, докоснали се до неговата музика и личност. Хората призовават таланта му да не остава незабелязан.

„Това е Бат Жоро на 72 години. Това е един много добър и мил човек от града, всеки ден седи на едно столче пред магазините, на колоната с неговия акордеон. По цял ден развеселява хората с композициите си, само отидете при него и му помогнете с каквото можете, човека не иска много, дори и да е 1 левче, а той ще ви дари с един спомен, който не се улавя с камера, а ще заседне в съзнанието ви за цял живот. Усмивката на лицето му е безценна в момента, в който го погледнете в очите и видите, колко е благодарен дори на малкия жест, който всеки би направил в днешно време. Нищо не ни струва да помогнем и сложим още една усмивка на някой! Правете добро и ще ви се връща добро!,“ разказва Горан Козарев.

Ето какво написаха пазарджиклии:

„Чудесно свири Песента от Филма "Кръсникът" за Дон Вито Корлеоне и наистина по този начин създава една приятна атмосфера в центъра на града. Наистина хубаво е да го поощрява човек с монетка от (1-2) лв., минавайки от там, кой колкото има на сърце.“

„Жив и здрав! Човекът свири и не мисли зло на никой. Който иска да му сложи парички.

Никой не задължава. А и няма да обеднеем.“

„Kогато минем от там, моята дъщеря не пропуска да му остави парички, даже станаха приятели.“

„Изключително възпитан и ерудиран човек! С такава благодарност и топлина приема всяка стотинка... Истинска емблема на града!“

„Заслужава си! Съжалявам, че винаги оставям паричка и забързана го подминавам! Но мелодията му ме преследва дълго! Здраве от сърце му желая!“

„Музикант човек! Вие знаете ли какво е да си музикант от онова време? Хем си талант, то от теб извира. Хем си на труд научен. За левче да работиш и да го цениш. Той ако не свири, ако не се слее с акордеона си, е пътник. Всеки музикант е така. Той се слива с инструмента си. Без него е половин човек. Душата му я няма. Без значение какво и къде има, като имот. Има нуждата да свири. За да диша... Певците са така, художниците са така. Това са странни хора... Таланта им е душата. Спре ли да се изявява... Заминава си. Нека свири човека. Нека! На никой зло не прави. Забравихте ли една от многото ни поговорки... Който пее, зло не мисли.“