"Ние какво избираме? Да се гордеем или срамуваме? Защото избор имаме!" С теези до болка актуални въпроси, оставащи отворени като открита рана, завършва разказа си гражданин.

Става въпрос за история за мръсотията и безхаберието на някои наши сънародници, изправени срещу труда и стремежа към по-доброто, към по-красивото, към опазването на заобикалящата ни природа на други.

Едни творят смет, превръщайки брега на красивия язовир „Искър“ в същинско сметище – гробище за вече ненужна пластмаса и отпадъци, а други запретват ръкави и съвсем доброволно се хвърлят в „тресавището“ на чуждото безхаберие, за да променят гледката към нещо по-добро.

 Иван Щедров разказва, че заедно със свой приятел решили да съберат отпадъци край брега на язовира. Подготвени с чували и желание, те започнали дейност, а не след дълго получили изненадваща помощ.

Преминаващо семейство чужденци – германци, се поинтересувало какво се случва, като ненадейно се включило в акцията. Хората не само помогнали в събирането на отпадъците, но дори предложили средства в помощ на доброволците.

За Щедров ситуацията повдига важни въпроси – за обществото ни, но и за действията ни като хора, като граждани на България. Защото една подобна гледка може да остави противоречиво впечатление у всеки гост – от една страна, срам от замърсяването и безотговорността, а от друга – гордост, че има хора, които не подминават проблема, а действат.

„Има ли изводи от ваша страна относно случката и това какво са помислили тези хора за нас като общество? Да си кажа честно, аз се гордея, че едното, което виждат те, са няколко запретнати ръце, които милеят за земята си. Има и други неща, мисля си... Не са приятни. Някак си е ясно“, възкликва той.

Историята от брега на язовир „Искър“ отново напомня, че чистотата на природата не зависи само от институциите, а и от личния избор на всеки човек. Един избира да остави след себе си боклук, друг – да го събере. А между срама и гордостта често стои именно този избор.

Ето и целия разказ, споделен от Иван Щедров във Facebook:

„Драги съграждани и сънародници, на вашето внимание – семейство германци, минаващи покрай язовир „Искър“, слязоха да разгледат, да попитат какво се случва. С още един приятел събирахме боклук. Включиха се веднага и искаха дори да ни дадат пари!!!

Има ли изводи от ваша страна относно случката и това какво са помислили тези хора за нас като общество? Да си кажа честно, аз се гордея, че едното, което виждат те, са няколко запретнати ръце, които милеят за земята си. Има и други неща, мисля си... Не са приятни. Някак си е ясно.

Ние какво избираме? Да се гордеем или срамуваме? Защото избор имаме!!“