Надраскан паметник в Перник отново раздели българското общество - дори в една група във Facebook. Става въпрос за  бронзовата скулптура на Георги Димитров, която се намира в Западен парк - Перник.

Снимки от монумента, който е нашарен със спрей, се разпространени в мрежата и не оставят перничани равнодушни. По позната българска традиция бързо се появиха защитници на паметта - в лицето на скулптурата, и хора, за които тя няма място в града.

Както добре знаем истината е някъде по средата, а спора далеч не е непредвидим. Дискусии, най-често задочни, за или против съветските паметници в страната са чести. Съдбата на Альоша в Пловдив, МОЧА в София и др. често е обект на бурни спорове.

Няма как да не отбележим, че това не е български патент - в Европа също съществуването на някои паметници е поставено под въпрос, при това става дума не само за такива от съветско време. С оглед на някои движения за равноправие пострадаха и монументи на известни личности във Великобритания, САЩ и др -  бяха обявени протестиращи за расистки.

Със съветските, особено във времената на войната в Украйна, проблемът е още по-голям. Опити за боядисване на паметници имаше из Европа и в България. Да си спомним за един от случайте, при който МОЧА бе боядисан в цветовете на украинското знаме с дрон.

Препратката към войната и  на отминалия строй не е случайна - по паметника на Димитров в Перник виждаме обидни надписи към Путин. И дори свастика, която не сме съвсем сигурни какво прави там. Четем и надписа - "предател", по-всяка вероятност заради водената от комунистическия лидер политика по един болен исторически въпрос  (особено в днешните горещи политически дни) - съдбата на Македония.

Знак на протест или хулиганщина? В тези крайности е разделено общественото мнение за деянието, изразено в коментарите под публикацията.

В тях не липсват исторически оценки, критикарство към "демократичните ценности", подмятания за възпитанието на младите и соцносталгия. Но срещаме и една по-умерена теза - колкото и спорна да е била личността на Димитров, той е част от българската история. Тази, от която трябва да се поучим, тази която трябва да познаем, за да не допуснем стари грешки.

Вижте някои от коментарите на перничани, които ви представяме без намеса:

"Това ни докара демокрацията. Отричане на историята, злобата и ненавистта. Затова и природата ни отмъщава", смята Мария П.

"С една примка и въртолет - хубавия паметник на културата", добавя Бойко И.

"Народ, който не почита историята си, е обречен на гибел! Какъвто и е да е бил Георги Димитров е част от нашата история, както много други, от които се отрекохме. Затова ни мачкат, унижават, унищожават, управляват и ще продължават да го правят други народи!", гласи друг коментар.

"Сама не разбрах, какво точно да му почитам на този НАЦИОНАЛЕН ПРЕДАТЕЛ, създател на македонската нация, азбука и език, създател на концлагерите в България. Като деца ни водеха да се кланяме на мумията му в мавзолея", пише  Ева Б.

 "Паметника е на Перник и перничани, а не на шепа хора. Не Ви харесва? Хубаво, не пишете глупости по него, а отведете децата си или внуците и им кажете че това е грешка на БКП, но не трябва да бъде унищожен!", смята Иска С.

"Паметниците са жалоните на историята ни. Г. Димитров е известен в света като ГЕРОЯ от Лайпциг,така че тези които го наричат Тарабата, Мастиката, предател си е тяхно мнение. Когато бях малък пеехме песента хей славяни, защото се подготвяше обединение с Югославия. Той беше твърдо против. Можем ли да изтрием от историята Че Гевара, Кастро, Сталин, Хитлер? Които аз не одобрявам, но са факт", пита Георги А.

Самият паметник на Димитров първоначално  се е намирал на централния площад в Перник. През 1991 година е демонтиран и през 2003 година е монтиран на сегашното му място.

Георги Димитров е български политик, ръководител на Българската комунистическа партия и председател на Комунистическия интернационал (Коминтерна). Той е 32-рият министър-председател на България в 65-то и 66-то правителство.