Три седмици след началото на войната в Украйна българското правителство допълни с нови смущаващи щрихи усещането за пълна липса на държавата в усилията за посрещане на бежанците.

С дни стотици украински бежанци у нас обикалят институциите и се редят напразно на опашки, за да получат временна закрила. Правото им на такава остава блокирано заради нефункциониращата система, която все още не може да заработи.

Седмица по-късно: Софтуерът за бежанци все още е мит

От Държавната агенция за бежанците не дават отговор кога най-накрая проблемът ще бъде решен.

Пред Областния кризисен център в Бургас, където десетки украински граждани висят, за да подадат документи за временна закрила или хуманитарен статут, хаосът е пълен.

"Нужно ни е оформяне на документите. Абсолютно неорганизирано е. Никой наистина не ни казва нищо. Разбрахме, че нас не са ни очаквали. Сега отнема много време, как да кажа, да се създаде организация и да ни издадат документи. Искаме да получим статут за временна закрила. Казаха, че днес не могат да ни регистрират, защото нямат служители", разказва бежанец от Украйна пред БНР.

От ДАБ обясняват, че всяка сряда и четвъртък служители на агенцията пътуват до морския град, за да обработят регистрациите. Това се случва само два дни в седмицата, тъй като не достигат щатни бройки.

Освен това на практика няма как да обработят заявленията за временна закрила, тъй като софтуерът за това все още не е въведен и не е ясно кога ще се случи това. Причината за забавянето била, че системата обединява в себе си големи масиви данни, включително от МВР и ДАНС.

По информация на ДАБ няма проблем със софтуера за международна закрила, каквато обаче по-малко украински граждани искат. От началото на войната досега са подадени от бежанци 633 молби за международна закрила, уточниха от агенцията.

"В момента работни групи правят предложения за промени в нормативната уредба, които следващата седмица ще се консултират с министерството на правосъдието, за да се прецени кои да се решават с акт на МС, кои - от парламента", обяви ръководителят на Оперативно-координационната група за евакуацията и настаняването на бежанците Валери Ралчев, който вчера бе изслушан в НС след шефа на Агенцията за бежанците.

Той призна, че имаме определена нормативна уребда по отношение на интеграцията, но също така и много нерешени проблеми.

"Транспонирането на директивата за временна закрила е сравнително пълноценно, но на високите равнища на вземане на решения. На ниските равнища не е така и са нужни промени", коментира той.

По думите му нещата са много "комплексни и детайлни", давайки за пример изискването бежанците, които се нуждаят от ТЕЛК, да получат конкретно български ТЕЛК.

"Имаме сериозни задачи по отношение на здравния статус на децата, особено непридружаваните деца, към които вече има интерес от криминалния контингент. Имаме и проблеми в общуване между областни управители и кметове", призна той.

Рачев обясни, че повечето бежанци идват от Украйна с частен превоз. По линията Одеса-Варна на ден идвали по 5 автобуса, в Бургас - по 2-3 автобуса, което според него е огромно натоварване за градските центрове. Затова, по думите му, следва да се премахне това натоварване от градските центрове за посрещане на хората.

Според Рачев в бъдеще следва да привлечем корпоративен превоз, а 12-те автобуса на минстерството на отбраната, с които сега се извозват бежанци, да се използват за по-динамично транспортиране на хората вътре в страната.

"Влизането в България в момента е въпрос на желание, в бъдеще трябва да е въпрос на наше решение, ние трябва да контролираме процеса", коментира още той.