"Не знам дали ми вярвате, но ние работехме там за насъщния хляб, за да имаме с какво да храним децата си", казва 50-годишната Мира. Тя е гневна и излива яда си срещу правителството, което я е оставило да живее в бедност, срещу полицаите, "които печелят много повече от нас", и срещу наркобосовете, „които ни лъжеха, че това е градински чай". Тя се кълне, че не е знаела, че става дума за марихуана. Поне в началото.
Унизителна бедност
Другата ми събеседничка, Рита, е млада жена с изрусени коси. Тя разказва, че мъжът ѝ е в затвора. Показва ни снимка на петгодишната си дъщеря и казва, че била много щастлива, когато си намерила работа. Бегъл поглед в бараките е достатъчен, за да се види при какви условия живеят жените. Покривът е пробит и тече, отопление няма, а навън се трупат камари от отпадъци. Въпреки гръмките си обещания, албанското правителство на премиера Еди Рама не успя съществено да намали бедността в страната. Безработицата е висока, а социалните помощи - нищожни. Едно албанско семейство получава месечно 75 евро социална помощ. "Хиляди албанци нямат никаква алтернатива освен престъпността, тъй като правителството не подпомага селските региони със социални и икономически мерки. Много хора са изправени пред избора или да гладуват, или да отглеждат марихуана", казва председателят на опозиционната Демократическа партия Лулцим Баша. Наркобосовете нямат никакъв проблем да си намират достатъчно работници за отглеждането, сушенето и пакетирането на марихуаната. Бизнесът е доходен дори за най-обикновените помагачи. Проучванията на Дойче Веле показаха, че един селянин, отглеждащ марихуана, изкарва около 200 евро за килограм, ако успее да избегне полицейските проверки. Селяните засаждат марихуана на необработваеми парцели в труднодостъпни местности. Някои са създали дори напоителни системи и охраняват насажденията с оръжие.
2016 - година на марихуаната
Албания и преди е имала проблеми в борбата срещу отглеждането на наркотични растения, но 2016 година може да бъде наречена „година на марихуаната”. Албанската полиция съобщава, че са били унищожени над 2,5 милиона растения канабис и са били открити 5 204 плантации с насаждения. Канабисът междувременно се отглежда из цялата страна. "Колкото повече плантации разрушава полицията, толкова повече канабис бива засаждан”, казва албанският политолог Александър Чипа. Опозицията обвинява правителството, че този нов бум говори за негласно сътрудничество между властта и организираната престъпност: "Нито един албанец вече не вярва, че всичко това може да функционира без да са замесени определени кръгове от полицията и правителството", подчертава Лулцим Баша. Главният редактор на телевизия "Rozafa" в Шкодра Елвис Наболи, който наскоро бе удостоен с наградата за разследваща журналистика, отдавна следи тази тематика. Наркобизнесът е опасен за обикновените селяни, но не и за босовете, твърди той: "Тази индустрия се контролира от могъщи личности, които имат солидни връзки с държавните институции, като започнем от най-ниските чинове в полицията и стигнем до по-високите места във веригата. Полицията наистина унищожава много плантации с марихуана, но полетата, които са под "специална" закрила, остават непокътнати", казва Елвис Наболи.
"Албания - европейската Колумбия"
Директорът на отдела за сигурност към полицията Алтин Квато се опитва да защити подчинените си. "Полицията работи в много тежка обстановка. Да, има единични случаи на връзки с наркомафията, но в никакъв случай това не е повсеместно явление”, казва той. Междувременно в Албания дойде зимата. Медиите все по-рядко информират за унищожени плантации с марихуана. В замяна на това почти ежедневно се съобщава за конфискации на наркотици. Изглежда, че миналогодишната реколта вече е поела по пътя през Адриатическо море към Италия, или по заобиколни пътища през Черна гора и Сърбия към Западна Европа. Албанската опозиция бие тревога и предупреждава, че страната постепенно се превръща в "европейската Колумбия". Рита и Мира не се вълнуват особено от тези предупреждения. За тях и за много други албанци става дума чисто и просто за оцеляване. "Ако имаме шанс още веднъж да работим в такава лаборатория, ще опитаме пак", казват те. Първия път полицията ги освободила, защото уж не знаели нищо. Какво ли ще разказват следващия път?
Източник: Дойче веле
