„Ако искаш перфектния мъж, трябва да го родиш.” Каква глупост! Аз съм майка на момче и намирам тази реплика за вредна и тъпа. Ако възпитам така сина си, все едно му казвам:
1. Баща ти пет пари не струва.
2. Аз съм единствената жена, която някога ще те харесва целия.
И без да съм чела книги с психология, знам, че подобни теории са пагубни за моето момче. За всяко момче. Пак ще кажат, че подхождам твърде сериозно, но така трябва да се подхожда към възпитанието. Достатъчно сериозно, за да изглежда накрая като една весела шега.
Аз съм майка на момче и от първия миг на своето майчинство съм именно майка на момче. Не съм го учила, не съм го планирала, то се случва. Просто започнах да говоря за ръгби и карате, да сглобявам багери и големи рицарски замъци, да се маскирам като вампир и супермен, да лазя като войник и да се спасявам от пирати, да харесвам камуфлажни панталонки и малки черни кубинки. Да, моето момче ме учи всеки ден да съм майка на момче.
Аз съм майка на момче и на задната седалка на колата ми се търкалят книгата „Как се възпитават момчета”, един робот без глава и много трохи. По светофарите чета книгата и откривам, че зная всичко, което авторът е искал да каже, но авторът ми дава повече увереност, а всяка майка на момче има нужда от повече увереност.
Аз съм майка на момче и съм загубена без грешките си. Те ми дават ориентир, а без него излизам извън релси – имам право на грешки, но не и да изляза от пътя. А когато сгреша, бързам да бъда честна с моето момче и да му се извиня, а момчетата имат нужда от тази увереност. Че не ги лъжат. И че от пътя не се излиза току тъй.
Най-вече държа да сме искрени. Когато един ден ме попита как стават бебетата, няма да се опирам ни на флората, ни на фауната, за да му обясня. Когато ме попита за любовта, ще е по-трудно. Но той едва ли ще попита. Когато иска да знае, вече ще е късно, защото ще е научил.
Аз съм майка на момче и затова понякога изглеждам строга. Той се муси и бунтува, но в крайна сметка изглежда най-спокоен, когато действа по ясни правила. А откакто прочетох обяснението за това в книгата от задната седалка, ми стана по-леко да изглеждам строга.
Аз съм майка на момче и често ми се случва да изпадна в истерия. Той е разлял лепило върху новата ни маса, скъсал е на футболното игрище последните си здрави панталони и е плеснал шамар на съученик. Това в един ден. Откачам. А той ще продължи да го прави, докато не ме научи да приемам тези случки мъжки. Със смелост, с мъдрост и със снизхождение. И да решавам справедливо.
Аз съм майка на момче и много искам един ден той да има щастливо семейство. Затова ежедневно му показвам с какво трябва да се справя една жена. И колко е ценна помощта му и близостта му. Колко е ценно всичко да се прави заедно. А той напоследък ми отвръща с тази реплика, която май е чул в някой от своите анимационни филми: „Мамо, имам нужда от топла прегръдка!” След това съм готова да се справя и с преместване на планина.
Аз съм майка на момче и знам, че ще дойде ден, в който той няма да ме иска в стаята си и в топлата си прегръдка. Всеки ден се подготвям за този момент, но знам какво ми трябва, когато стигнем до там – малко повече мъжество.
Аз съм майка на момче и постоянно се боря с балансите. Как да бъда за него и твърда и нежна, и сериозна и смешна, и горда и придирчива, и перфектна и в мир с кусурите си. Понякога съм балерина, която с тихи стъпки обикаля около него, обожава го и му разказва приказки вълшебни. Друг път съм оловен войник, който скърца със зъби от студ и безпомощност, но не изпитва смешна жал, не изпуска фронта и не предава клетвата.
Аз съм майка на момче. Колкото и книги за възпитание да прочета, най-доброто, което мога да му дам, ме учи той, синът ми.
