Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го:
- Вълчо, що си такъв, бе?
А той:
- Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна - бой, бой и виж сега на какво приличам.
- Така е Вълчо! - казала баба Меца.
- Като бъркаш Червена шапчица с червена барета...
