"Тя им е като майка, не мога да повярвам", смее се Том Уърнър, президентът на Ливърпул, който изкара няколко дни с отбора в Калифорния миналото лято, а през есента бе за седмица в английския град при отбора.
Клоп се усмихва и потвърждава - Мона е все едно играч от отбора, но и нещо повече - някой, с когото се съветват и слушат с интерес.
"Рядко можеш да срещнеш човек като нея - казва мениджърът. - Толкова енергия, желание за работа и познания, а е съвсем млада. От първия ден по-любознателните играчи като Миньоле, Лалана и Милнър я затрупват с въпроси, а тя е насреща за всеки."


Мона няма намерение да се занимава със спорт, когато се захваща да учи по тази специалност в Германия. Изкарва си и пълен курс за готвачи, стажувала е и това. Контакти във федерацията и отварят вратата за временни ангажименти с юношески и младежки отбори на страната, основно при пътувания за турнири.
Но работата и в родината и остава най-вече теоретична. "Предпазвай играчите от натравяне, когато са в Нигерия. Напиши ни какво да ядем за седмицата в Норвегия... - така описва задълженията си. - През цялото това време се образовах допълнително за спорта, за изискванията на един професионален атлет."
В Байерн започват да и дават повече свобода едва в последната година на Гуардиола. Но смяната му през лятото я оставя в неведение за позицията и, от което се възползва Клоп.


"В първия ден в Калифорния мениджърът ме запозна с Джон Хенри, собственика на Ливърпул - разказва Мона. - Това, което ме изуми, а и в целия клуб изобщо, че всички са открити и общуват нормално. Йерархията сякаш не тормози никого, както е в германските клубове. Хенри ми каза, че има огроммен респект към това, с което се занимавам и знае колко е важно. За мен това е най-големият стимул на света."

По нейно настояване в огромната съблекалня на играчите на "Анфийлд", заменила старата мъничка такава, има машина за пресни сокове и бар със салати и плодове. Мона инспектира подготовката на всичко това в часовете преди мач.
Но това не е най-ключовата част. Базовата работа е свършена през лятото, когато германката и екип от готвачи пътуват из Великобритания, за да намерят най-добрите продукти в отделните видове храни.


Така днес Ливърпул получава риба от Шотландия, еленово месо от Норфолк и телешко от Честър. През август около мача с Арсенал Мона изкарва два дни в Лондон, за да намери точната пекарна, откъдето клубът да поръчва тестените продукти.
Може да се каже, че като за футболен отбор, диетите на Мона не са тиранични. Нищо не е забранено, дори шоколадовите пудинги.


"Няма никакъв проблем в това, просто трябва да се приготви с правилните продукти - използваме оризово брашно, мляко без консерванти, качествено какао и изваждаме от играта захарта. Това е различен продукт, но всъщност си е шоколадов пудинг", дава пример "майката на играчите".
Ключовата разлика след нейното идване е разнообразието. Клоп е категоричен, че няма никакъв смисъл да казваш на играчите да закусват ябълки и ядки, ако не могат да ги имат под ръка на базата.
Днес Мона се грижи за разнообразието. И обяснява тази работа с индивидуалните менюта.
"Всички играчи са различни в отношението си към храната, а и в преработването от организма им. Бразилците имат една култура на закуска, англичаните - съвсем друга. Позицията на терена също е важна, вратарите не тичат като полузащитниците. Затова индивидуалните диети са различни, съобразени с това кой от какво има нужда - повече протеини, минерали или електролити."

Всеки месец с промяната на времето навън изменя и общото, и индивидуалните менюта.
Всеки мач, в зависимост дали е по обяд, вечерен или в 15 ч следобед английско време, влияе на седмичния списък с храна. В кухнята на Мелууд, където се вихри Мона с четирима готвачи, виси и програмата за тренировки, давана от Клоп за следващите поне 20 дни.
Изобщо - "дамата с храната" променя навици в клуба, включително тези на мениджъра. Тя е първата, която дава своята оценка и препоръка за хотелите, в които отборът ще има престой около мач като гост. Не администраторите, не дори и Клоп. Защото менюто е по-важно от местоположение и дали има добър фитнес, маса за снукър или всички тв канали.


След като Джеймс Милнър го прави първи, постепенно играчите започват дори да си взимат храна за вкъщи след ден на Мелууд. Окуражена от тези свои успехи, Мона Немер вече има нови идеи.
През пролетта клубът ще кани семействата на футболистите за обяди или вечери в определени дни в изцяло променения ресторант на базата. Целта е не само да се уверят, че момчетата са в сигурни ръце относно храната. А и да бъдат още по-естествени отношенията между хората в отбора, да се усещат част от здрава група. Храната създава приятелства и стопява ледове.


"Още не сме и наполовина изминали пътя, който искаме да извървим с Мона Немер и нейните нововъведения - признава Клоп. - Целта ни е да направим най-доброто място за хранене във футбола тук, на Мелууд. Не ми се случва често да кажа, че се гордея с нещо. Но с това със сигурност ще бъда много горд!".