Не е тайна,че много българи ходят като статисти и платена публика по родните предавания. Едни за да се забавляват и да мернат любимите си водещи, други- за да изкарат някой лев...а трети и заради двете. Лошото идва, когато понятието "някой лев" се превръща в мъчение и истинско унижение.


Хора от платената публика, масово коментират и се оплакват помежду си на какво са подлагани, когато ходят по предавания. И тук не става въпрос само за конкретно предаване. Тук става въпрос масово за подобен тип ангажименти. Всичко започва от агенциите, които набират публика. Обикновено те имат затворени фейсбук групи и там се случват нещата. Пишат обяви,че се търси публика за някое предаване и желаещи винаги има. Заплащането винаги е символично- от 5 до 10 лева, като хората от агенциите предварително обясняват,че става дума за снимане на няколко предавания, но между тях има стабилни почивки и кетъринг.

Когато обаче платената публика вече е в Нови Хан (там се правят повечето ни родни предавания), се оказва,че ще снимат доста повече предавания за един ден и много често хората да принудени да стоят до 11, 12, вечерта и не ги пускат да си тръгнат. Използват това, че са дошли за да снимат повече предавания накуп. А им плащат отново по 10лв-колкото за едно предаване. Така вместо някой лев, статистите висят по дванайсет часа за някоя стотика, защото разделените десет лева на толкова часове се превръщат в жълти стотинки.

Но абсурда не свръшва тук. Обещаните кетъринг, добри условия и нормални почивки се оказват поредната лъжа, на която злочестата публика се е хванала.

Доста хора се възмущават от това,че между предаванията понякога и една вода не могат да изпият и за цял ден получат по един кроасан или сандвич (който най-често е филия хляб разрязана на две с малко евтина луканка и кашкавал). А тоалетните, които трябва да посещават са под всякаква критика. Няма нито хигиена, нито дори тоалетна хартия и течен сапун.

"Статистите и платената публика я имат за боклуци, не ги считат за хора."-признават някои потърпевши, които ходят по предавания.

"Карат хората да обикалят цялото хале навън при тези ниски температури, за да отидат до тоалетна, понеже прекият външен коридор бил само за снимачния екип". И това ми било телевизия! Ами нали ако ние публиката не им ходим по предаванията, няма да могат да ги реализират!? Това ли заслужаваме? Това е гавра и нарушаване на човешките права, ние не сме роби!"-допълват хората огорчени.

Много от тези хора нямат сили и смелост да се оплачат поотделно, защото се страхуват,че повече няма да ги извикат никъде. А при тази безработица и безпаричие в страната, понякога човек няма голям избор, особено ако е пенсионер, студент или съкратен от работа. И все пак човешко отношение трябва да има. Без значение от общественото и финансово положение.

Сред най-известните шефове на подобни агенции за платена публика са Петко Петков, Цецо Милинков и Христо Христов.

Обикновено набирането на хора става чрез групите им в социалните мрежи и посочените телефони там. Най-често договорите, които агенциите им сключват с телевизията, която ще излъчва дадено предаване не са достояние за статистите и хонорарите там вероятно са доста по-високи, но разбира се, е ясно къде отива голяма част от тях- в джоба на въпросните шефове. Статистите в най-добрия случай получават граждански договор в който са упоменати заветните 5 или 10 лева...а понякога се случава така,че чакат за тези пари с месеци.

Излиза,че в България да си платена публика е по-унизително от това да просиш по улиците. Защото един просяк със сигурност изкарва повече...

И тогава на фона на всичко това обичта към предаванията, забавлението и новите запознанства остават на заден план, защото нечовешкото отношение трудно се преглъща. По-трудно дори от половин филия със стара луканка.