Не знам дали чука на дърво или си гледа на боб, но е факт, че тя е единственият изпълнител в България, който има шест номер едно сингъла от един албум. Познавам я от години и знам, че и да я е споходил много пъти късметът, този успех се дължи на друго. Тя е работяга, перфекционист и не разчита на бабини девитини. Такава е и в любовта - раздаваща се. Връзките й винаги са на челните страници, но това не я смущава, защото няма какво да крие. Доказва го за пореден път и в това интервю.

Днес това момиче става на 57. Припомняве ви един наш разговор с нея.

Има един смешен израз: „медийна хигиена”. И макар изразът да е претенциозен, не може да ти се отрече, че прилагаш отлично значението му. Как успяваш?

С много любов към самата себе си. Имам респект към професията си, към всички хора, които ме ценят и уважават. Това обаче в никакъв случай не означава, че аз не живея свободно, напротив. Просто съм се възпитала да имам респект към всичко, което е много важно за мен и за начина ми живот. Предпочитам да не занимавам околните с личния си живот.

Казваш, че нямаш много приятели.

Да, с годините се отсяха приятелите и приятелствата. Това не означава, че няма и нови, но те ще се докажат с времето. Доволна съм от приятелите, които имам. Това са хора, които в последните 20 години никога не са ме предавали.

Прощаваш ли лесно?

Да, прощавам и това е може би едно от нещата, които съм научила и съм щастлива, че мога много лесно и бързо да прощавам.

Суеверна ли си?

Не съм суеверна! Аз съм човек, който вярва, че нещата имат други измерения, че духът на моята майка и моят баща са до мен, до синът ми, до близките ми. Според мен това е така, защото се чувствам по-щастлива. Като цяло не съм суеверен човек. Не ходя често на църква. Когато почувствам необходимост ходя до гроба на родителите ми и това не е по някакви специални църковни поводи, а когато на мен ми се прииска. Най-важното е, че всеки ден си мисля за тях. Няма вечер, в която да си легна, където и да съм, и да не си помисля за майка ми, да не си припомня всичко това, което преживяхме с нея в последните й седем месеца от живота. Това беше ад, който споделихме двете и е най-тежкото нещо, което съм преживяла някога.

Преди време в едно интервю сподели, че след нейната загуба се чувстваш несигурна. Още ли е така?

За моя, а може би и за нейна радост, не. Общо взето съм успяла да разделя нещата. Знам, че трябва да живея, знам, че трябва да съм полезна на близките си, на сина си... на себе си. Всичко което съм научила от майка ми изключително много ми помага и се чувствам много по-силна сега, защо аз вече нямам никого зад себе си. Имах около две години, в които не ми се правеше абсолютно нищо. Чувствах се немощна, изтощена... не бях себе си. Сега вече съм супер заредена. Но не спирам да си мисля за нея, както ти казах, всяка вечер тя е в мислите ми. Спя в стаята, в която тя спеше и може би това е причината или пък не искам да я отделя от себе си никога. Тежкото й заболяване и всичките болезнени преживявания много ме травмираха. Пред очите ми всяка вечер изплуват картини от нейните мъки. Това е ужасно. Може би с годините ще поизбледнее.

Казват, че времето лекува...

Ние свикнахме физически да я няма във вкъщи. Нещо, което не беше никак лесно. Откъдето и да се върна, тя винаги ме посрещаше на вратата. Няма по-голямо и велико нещо от това, майка ти да ти отвори вратата. Има моменти, които няма как да замениш или забравиш. Много обичаше, когато се върна през зимата от някъде измръзнала, да ми вземе краченцата и да си ги сложи под вълненото елече или пуловер да ми ги стопли. Тя беше много добър човек и фин човек. Никога не ми е давала съвети, просто не обичаше.

Какво ще запомниш от нея?

Поведението, любовта... всяко нещо, което правеше, тя го правеше със страшно много любов и грижа за нас. Добротата й обаче не означаваше, че тя не беше жена с характер, напротив, това беше нейната сила. Много е лесно с тон, назидание или постоянни упреци да управляваш някого и да му взимаш страха. Трябва да умееш с любов, нежност, с внимание и с мълчание дори да накараш хората да те уважават и обичат. Това за мен е много велико, а тя го умееше.

Имало ли е нещо, което не си успяла да й кажеш?

Може би тя е имала неща, които е искала да ми каже. Тя до последно не вярваше, че си отива. Но за съжаление един месец преди да почине, спря да говори. Органите й започнаха да отказват един по един и тя просто стоеше и само гледаше. В онзи момент въобще не ми е било до главата да я питам има ли нещо което иска да ми каже. За това след като почина, казах на сина ми: „Жори, каквото и да се случи с мен утре, тази нощ, след пет дни, след 20 години, да знаеш, че много съм те обичала и всичко, което е трябвало съм ти го казала”.

Сънуваш ли я?

Много рядко, което означава, че няма въпроси към мен и е спокойна. На няколко пъти се появява, изчезва. Баща ми не го бях сънувала много дълги години. Когато мама почина на третата вечер, дори още не я бяхме погребали, го сънувах. Стоим и си приказваме разни неща, които вече не помня и изведнъж усещам, че нещо става зад гърба ми, обръщам се и поглеждам майка ми става от ковчега и седи в него. Разкрещях се на някакви жени да махнат цветята бързо, за да не се уплаши, в този момент се събудих. Според мен той беше дошъл да я вземе.

Разбра ли кога е време за любов и кога е време за война?

Цял живот това се мъча да науча.