Руската православна мащеха ( инициатор за схизмата от 1872 г. с нововъзникналата от пепелищата БПЦ, продължила чак до начелото на съветската окупация на България) реши днес да задълбочи скандала с наистина скандалното поведение на своя първи владика в София. За целта сайтът на РПЦ разпространи видеозапис от назидателната шовинистична реч на московския пратеник в кабинета на български президент Румен Радев.

На кадъра от телевизионния екран се вижда за миг, как Иво Христов, зад когото руснак документира прокурорската реч на Кирил, забелязва руската камера и вероятно разбира, че няма да поже да потули скандала ( както българската администрация наистина се е опитала да направи, изключвайки в един момент звука за българските репортери).http://www.patriarchia.ru/db/text/5156721.html

http://clubz.bg/65038-kak_ruskiqt_patriarh_se_kara_na_bylgarskiq_prezident_video

Българските патриоти – истинските и мнимите, кланящи се на чужда държава, могат да видят как Кирил тропа по масата, понякога с двете ръце, размахва пръст(и) и клати невъздържано глава  ( в контраст със сведената глава на българския партиарх Неофит)за подсилване на острите си думи, посрещнати безмълвно както от Румен Радев, така и от Неофит. 

 

 

Колкото до съдържанието на назидателното слово, неговата лъжливост предизвиква въпроса дали Кирил е повече невеж или повече нагъл в изкривяването на историческата истина. Само че кой да му възрази на тази маса, на която има само руски началници и български русофили!

Един представител на европейска държава би трябвало да отвърне, ако изобщо е информиран за истината ( от съветник- яростен русофил, какъвто е седящият до него Иво Христов!?), че е абсолютна лъжа да се каже, че Русия не само не е имала подкрепата на Европа за така мечтания от нея реванш за поражението в Кримската война 20 години по рано, но дори имало “европейско ембарго” върху намерението на Петербург да воюва с Турция. Да се заяви, че никой в Европа не подкрепял Русия и тя на своя глава решила да освобождава българите – сама срещу всички-, при положение че “българският въпрос” е бил подет като основание за свикване на Цариградската конференция по инициатива на Великобритания, е нахална лъжа. Това може да се види от безбройни документи, най-красноречиви сред които са самите “Записки” на водещия руски дипломат в маневрите около “българския въпрос” Н.П.Игнатиев.

Истината е, че Русия буквално е била упълномощена от Царигардската конференция на европейските сили ( декември 1876 – януари 1877 г.) да наложи с оръжие ултиматума на Европа към султана да даде права и свободи на потиснатото население на Балканите. Ако европейските сили са били против, те са щели да реагират военно поне с демонстрация, както прави Англия при появата на руските войски край Босфора след османското поражение – демарш, с който  Русия веднага се е съобразила.

Отгоре на всичко многобройните документи доказват, че Русия не само е изпитвала силни колебания дали е настъпил моментът да си разваля отличната дружба със султана (изразът за дружбата е на Игнатиев, който непрекъснато отбелязва, че османският монрах и неговото правителство са му приятели), но чрез своя представител в Константинопол е направила всичко възможно да избегне войната. Игнатиев престорено се жалва в спомените си, че бил смятан в Европа и в царския двор “туркофил”. Преди войната, която се Бори да предотварти с всички сили, той многократно пише, че нищо не си струва кръвта на руските воини, ако не бъде постигната целта Русия да наложи контрола си над Проливите и – не по-малко важно- да не допусне европейско влияние на Балканите.

До войната се е стигнало все пак по повод, създаден от българите и платен с тяхната кръв ( Кирил и и подобните му не спират да натякват за руската кръв, но за българската, “мастилото” за прокламацията на царя при обявяването войната, и дума не обелват) през и след Априлското въстание, за което в Петербург научават от кореспонденциите на американца Маккгахан. Всичко, което “големият приятел” на България, председателят на Москвския слявански комитет Иван Аксаков намира за нужно да обяви  в своя вестник “Русь” във връзка с “Българските ужаси”, като се казва покъртителният разказ на Макгахан, и било да се зарадва:  “ Сега вече ще си вземем Проливите” . Не да “освободим българите”, не да скърби за реките от българска кръв, а именно именно да ликува, че българските трупове са създали казус бели, повод за война Русия да се опита отново да си “да си вземе проливите”!

Демонстрацията на Кирил в София и задълбочаването на скандала вече от Москва показват, че в Кремъл осъзнават опасността от пробива в наложените от десетилетия лъжи за руската мотивация за войната с Турция. Имперска Русия не разполага с друг капитал в България, освен с грижливо подклажданото от нея българско русофилство. Тя не може да предложи в наше време на българите нищо друго, освен разговора за руските жертви.

Колкото и да е зомбирано, даже и българското русофилство може да прогледне благодарение на светлината върху историческата истина, която трудно, но необратимо си пробива път в България. Дори сдържаният и внимателен винаги в изказа си президент Петър Стоянов ( 1997 – 2001 ) реагира днес с реторичен въпрос по БНТ що за национален празник имаме, който ни разделя и директно заяви, че българите сами решават на кого да благодарят, заявяйки също, че не е вярна тезата за липсата на европейска подкрепа за войната на Русия срещу Османската империя.

Свикнали с комфорта на замразените в сибирски лед лъжи, руските ментори и менте владици трябва да свикват също с мисълта, че България вече не е изграчка в техните геополитически игри. Ледът се пука.

Share on Facebook