Вчера се разминах на с т.н. български Робин Худ на входа на БНТ ( където гастролирах в публицистично предаване за първи път от година и половина). Нито се познаваме, нито се припознаваме, за да имаме какво да си кажем.

Новата звезда на популистския български небосклон Веселин Марешки бе окачествена от анализатора Иван Костов пред БТВ като най-ярката по отношение на проруското поведение, демонстрирано от кандидат-президент по време на неотдавнашта кампания, а Румен Радев постави “едва” на второ място.

Може би е прав Иван Костов, когото наричам тук анализатор, защото говореше в такова качество. Не знам с какъв инстументариум е измерил изпреварващата позиция на Марешки по скалата на путинофилството у нас пред тази на пилотния проект за медернизация на петата колона Румен Радев. Вероятно става дума за вербализацията на очевидното. Защото Марешки ставаше и лягаше с мантрата за дружбата с Русия преди , сега и в бъдеще. Докато Радев по-скоро я слагаше на кантара като противовес на дружбата със Запада, на която той много държал, обаче…

Кое от двете е по-деструктивно за евроатлантическия избор на България, (не) е трудно да се каже.Например възходът и падението на руския продукт “Атака” показа нетрайността му. Фронтално атакуващите с руското знаме у нас събират самнителни лица около себе си, докато Радев несъмнено стана лице на руския пробив в българската политика пред света.

В този смисъл Марешки е новият Сидеров, но с други средства. Има ги явно в изобилие, след като вече обещава и магазини с евтини хранителни стоки като продължение на кампанията си по пазаруване на народната любов. Откъде ли идват парите му, които позволяват тази благоприятна за градене на личен престиж благотворителност и има ли връзка между поклоните му към Москва и нейното отблагодаряване за неговата служба в името на “вечната дружба”?

Сидеров спекулираше с историята, религията, чуждомразието и прочие съветско-руски уреди за инквизиране на българския народ в полза на една загубена по дефиниция евразийска кауза, непривлекателна в прагматичния смисъл на думата за около 97 на сто от българите, бойкотиращи не просто руското влияние тук, но най-вече самата мисъл да вземат и да се запътят по някакъв повод към Русия. Сидеров се задържа в ролята на великия инквизитор с георгиевска лентичка до момента, в който в Москва решиха, че клоунадата му вече повече вреди, отколкото помага за задържане и разширване на руското влияние под подлия напор на еврофондовете, завъртели главите на прагматичните българи. И ето че московците си направиха правилния избор и се включиха в състезанието за влиянието (си)  по начин, подобен на европейския, но с далеч по-малко разходи на стойност някакви си милиони, срещу европейските милиарди.

На това др. Живков му викаше лозунгарски: “ефективност и качество, качество и ефективност”! После всичко (му) се сгромоляса, но кой да се поучи тук от негативния опит в изкуственото поддържане на ниски, субсидирани “по втория” начин цени…

Share on Facebook