Най-после кризата дошла и в Китай. Пазарът на имоти се сринал, банки започнали да фалират една през друга, пържолата отново станала лукс в менюто на средната класа, индексът на потребителското доверие се оклюмал, а между фирмената задлъжнялост набъбнала като оризови насаждения след наводнение. Един ден, насред този кошмар, от който още пробягват тръпки по гърба на САЩ и Европа, директорът на голям завод събрал работниците и обявил:
- Повече не можем да я караме така! Или трябва да съкратя половината, или всички отиваме на кино. Но сърце не ми дава да ви оставя на улицата. Затова реших - запазвате си работата, но работният ден се увеличава от 8 на 19 часа! И без тън-мън! Тогава Тън Мън станал и със сълзи на очи си тръгнал.