Кунева, радетелката за нормалност в държавата, съдейки по призивите от клипове на кандидат президентската и кампания отпреди няколко години, прави такива „реформи“ в образованието, че нормалността е последното нещо, с което би могла да се идентифицира.

Действията и биха могли да се оприличат по-скоро на отчаяни последни, безразсъдни жестове на жена в хормонален дисбаланс  пред отиващия си, неверен, млад и така лъжовен удовлетворител на лични амбиции и властова булимия… мандатът.

 След учебниците по история, в които следваше да се изучават последствията от римската империя преди да е минал урокът по възникването и, след стипендиите за ромските ученици, които госпожа Йес  окачестви, като напълно нормални и в никакъв случай дискриминационни, след бетонирането на отвратителната практика децата ни да мъкнат раници с тежестта на половината им лично тегло, а учителите да избират измежду десетки учебници, по които да преподават предмета си, тя има шанс все пак да си иде.

Преди това обаче,  по стара традиция, свикнала да радва възлагащите и големи надежди брюкселски началници, тя ще преизпълни плана по пълното волигофреняване  на и без друго буксуващото образование.

Буквално в края на нелегитимния престой във властта, госпожа Кунева реши да се занимае със статута на последните може би,  елитни наши училища.

Добре, че децата от математическата гимназия решиха да отидат при Слави, та да се чуе за намеренията на евро-реформаторката.

Новият закон не позволявал тези училища да бъдат със специфичен прием и съгласно новия закон, за който надали сте чули и вие като мене, трябвало да се направят промени в приема, та да се либерализират нещата.

Сега няма да се спирам, какво последно се разбраха с директорите на СПМГ и СМГ вчера и кои олимпиади как ще се зачитат при прием в учебните заведения, само едно се чудя, не знае ли тази почитателка на цитатите и мъдростта на вековете, че когато една система работи не трябва да се пипа?! Защото така се започва, с козметични промени, докато не обезобразим и не обезличим най-представителното лице на онова, което остана от образованието.

 Така, ако си спомняте, все още стана и с елитната НГДЕК, която беше преместена от центъра на София в циганската махала, боядисана по европроект в сияйно оранжево и по думите на културния министър по-уютна и приветлива от всякога.

Къде е сега гимназията, която даде едни от най-образованите, ерудирани и интересни хора на България? Кой преподава там? Кой учи, като учи, какво научава и какво се случва с него? Нали това са децата ни, бе хора?!

Какво се случва с Теодосий Теодосиев, учителят дал най-много студенти на университетите от бръшляновата лига? Още ли преподава в котелното на училището по математика в Казанлък? Или, за да си осигури симпатиите на амбициозните майки, които ореваха инспектората, че фрустрирал децата с нетрадиционни подходи, госпожа Нормалност вече го пенсионира? Никой не пита. Никой не иска да знае.

А аз мисля, че скоро училищата, които сега подготвят децата, които ни трогват с медалите и купите от световни състезания по гениалност няма да са същите.

Ще останат общоограмотителните  или тотално инвалидизиращите/това времето ще покаже за жалост също съвсем скоро/сеанси на преминалите тайнственото обучение по т.нар. програма „Заедно в час“ любители-педагози. Обучавани по неясна метода, от никому неизвестни преподаватели и неизвестно в какви умения.

Да си пожелаем да сме заедно в часа на възцарилата се тотална нормалност по критериите на г-жа Евроентусиазъм!  Той почти е настъпил! Остава да се заеме с още един, два сектора само!

Да я поживи Бог!