Легендата, че Хитлер е искал да убие Борис ІІІ и е поръчал да го отровят, не е вярна. Той по-вероятно е убит по поръчка на Съветския съюз. Това смята биографът на Адолф Хитлер Харалд Занднер, който издаде най-подробната досега история на живота на фюрера.20 години историкът върви по следите на Хитлер и стриктно документира всяка негова среща, всеки час за зъболекар, фризьор, речи, визити, преговори, писма. Досега никой не е правил по-подробна биография на нацисткия фюрер и с четиритомника си Занднер успява не само да попълни липсващи места в житейската история на Хитлер, но и да опровергае някои легенди, пише "24 часа".
Като например тази, че той не е посещавал други градове освен Мюнхен, Берлин и Хамбург. „Това е най-странното, което винаги ме е учудвало. Всеки град в Германия твърди, че Хитлер никога не е стъпвал в него, няма хотел или ресторант, който да пази спомен от присъствието му. Разбирам, че е антиреклама, но това просто не е вярно”, обясни Занднер при представяне на труда си пред журналисти в Берлин. За място на събитието той избра Историческия бункер – едно от малкото места, в които Хитлер всъщност наистина не е стъпвал.
2500 страници, десетки невиждани досега снимки, четири тома на цена от 399 евро. Това е резултатът от 20-годишния труд на Занднер, който носи заглавието „Маршрутът на Хитлер".
В книгата са отбелязани и всички срещи на фюрера с българския цар Борис IIIІІІ. Занднер е запознат добре с историята на българското царско семейство. Той самият е от Кобург, израснал е в къща точно срещу дома, в който остатъка от живота си прекарва Фердинанд, познава Симеон и се е ровил в архивите на фамилията за данни от срещите с Хитлер.
„Не вярвам в легендата за отравянето на Борис III от Хитлер”, заявява историкът убедено. „Няма такъв газ, който да проявява отровното си действие дни по-късно. Борис ІІІ се среща с Хитлер на 14 и 15 август 1943 г., а царят умира на 28 август, като преди това дори е качвал Мусала със семейството си. Едва след тази разходка той се разболява мистериозно. Хитлер праща лекари да помогнат, той е имал нужда от него и е искал да му помогне. Царят ви е отровен по поръчка на Съветския съюз, не на Третия райх”, убеден е Занднер.
Версиите за смъртта на Борис са много, но е факт, че пред съдиите на Нюрнбергския процес бившият германски канцлер Франц фон Папен, по време на войната германски посланик в Турция, свидетелства, че царят е отровен от руснаците. Според дневника на германския аташе в София по това време, полковник Фон Шонебек, двамата германски доктори, които са се грижили за царя – Рудолф Зайц и токсикологът Ханс Епингер – са вярвали, че царят е умрял от същата отрова, която д-р Епингер намерил две години по-рано при аутопсията на Йоанис Метаксас - бавнодействаща отрова, която действа след седмици и причинява появата на петна по кожата преди смъртта.
Съюзническата преса стоварва отговорността за смъртта на монарха върху тогавашния националсоциалистически режим в Германия, който искал да вкара България във войната срещу СССР. Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер. В отговор германският посланик в България Адолф Бекерле отбелязва: „Невероятно колко е нагла вражеската пропаганда, която от месеци насам иска неговата смърт.” Становището на Адолф Хитлер е, че Борис III е отровен от италианската принцеса Мафалда Савойска, която е сестра на Йоанна.
Според секретен полицейски доклад от 1943 г. царят вероятно е отровен от британските тайни служби. Борис ІІІ е извикан на последната си среща с Хитлер, за да се обсъди възможността България да замести с войски излязлата от войната Италия. Царят отказва. По същото време той трескаво търси възможност да извади България от участието си в кръвопролитията, но умира, преди да се стигне до това.
За да напише книгата си, Занднер се свързва и с московския архив, но не е търсил потвърждение на тезата си в него.
Защо един човек се заема с подробното описание на всеки час от живота на личност като Хитлер? “За да отхвърля много исторически неточности. След войната всички в Германия се опитват да заметат под килима важни събития, да се отърват от връзките си с компрометирания режим. В един момент се оказа, че Хитлер не е бил никъде, не се е познавал с никого, не е разговарял, не е имал роднини, не е учил, не е ходил на ресторант... Всичко това просто изчезва от историята. А както казва Симон Визентал: “Познанието е защита! Трябва да познаваме нещо, за да се борим с него.”
Всъщност за превръщането на Хитлер в мистериозен образ допринася и самият фюрер, докато е жив. Той умело влиза в ролята на ръководител на нацията, лидер на арийците, свръхчовек.
„Той няма снимки, в които да не е в униформа. Има една-единствена и тя е била укривана – по баварски кожени гащи, преди да дойде на власт. Има и няколко във фрак, но дори и у дома си Хитлер винаги е във военна униформа”, обяснява Занднер.
Фюрерът също така избягва да контактува писмено. Негов подпис не може да се види под решения за унищожение на хора, дори и военните атаки обсъжда и нарежда устно.
„Мога да кажа за него, че е бил обсебен от разрушенията, но по стечение на обстоятелствата никога не е виждал какво е причинил на Германия. Бомбите върху немските градове падат винаги буквално часове след като той е напуснал дадено място. Чак накрая, когато се скрива в бункера си в Берлин, при последното си излизане вижда размера на разрушенията и е потресен.
Ако сте гледали „Залезът” с Бруно Ганс – филм за последните часове на фюрера в бункера, то това е той. Този образ е най-близко до истинския Хитлер”, казва биографът му. Хитлер никога не е посещавал и концлагер, цялата концепция за изтреблението на милиони невинни за него си остава теория, която подчинените му изпълняват. Но пък при нападението на Полша показва до каква степен е обсебен от силата си да разрушава.
„Има снимки и свидетелства за това. Хитлер не може да откъсне очи от пожарищата, които причиняват самолетите му в Полша. Наблюдава нападението с бинокъл от сигурно място и е буквално като парализиран от страстта си по тази разруха”, смята историкът. Всъщност в биографията му няма записани лични участия в кръвопролития или битки. Има един-единствен случай през 1919 г., когато е арестуван за участието си в уличен бой в Кобург. Кобург по-късно е и първият националсоциалистически град на Германия, там за първи път на власт идват кафявите.
В личния си живот нацисткият лидер е съвсем обикновен. Избягва лукса. Избягва дори жените. Има един-единствен скандал с него през 1933 г., когато започва афера с 16-годишната Мария Райтер. Хора от партията обаче пишат гневни анонимни писма за това, че бъдещият фюрер има сексуални отношения с малолетна. В отговор Хитлер зарязва момичето и никога повече не се чува за негова връзка с жена до появата на Ева Браун. Дори и слуховете за връзка със секретарката му Трауде не са потвърдени.
„Той има приятели, които и години след смъртта му не се отричат от него. Такива са фамилията Вагнер. Децата им го наричат чичо Волф. Никога не се отричат от връзката си с него”, твърди биографът.
Хитлер успява да печели привърженици през целия си живот. Още преди да дойде на власт, той обикаля близката на Германия чужбина. В Швейцария само с едно турне с речи събира 30 000 франка. По-късно за тези дарения не се говори, сякаш Хитлер е паднал от небето. „С тази биография обаче всички тези връзки излизат наяве. Това е целта ми”, обяснява Занднер.
Като например тази, че той не е посещавал други градове освен Мюнхен, Берлин и Хамбург. „Това е най-странното, което винаги ме е учудвало. Всеки град в Германия твърди, че Хитлер никога не е стъпвал в него, няма хотел или ресторант, който да пази спомен от присъствието му. Разбирам, че е антиреклама, но това просто не е вярно”, обясни Занднер при представяне на труда си пред журналисти в Берлин. За място на събитието той избра Историческия бункер – едно от малкото места, в които Хитлер всъщност наистина не е стъпвал.
2500 страници, десетки невиждани досега снимки, четири тома на цена от 399 евро. Това е резултатът от 20-годишния труд на Занднер, който носи заглавието „Маршрутът на Хитлер".
В книгата са отбелязани и всички срещи на фюрера с българския цар Борис IIIІІІ. Занднер е запознат добре с историята на българското царско семейство. Той самият е от Кобург, израснал е в къща точно срещу дома, в който остатъка от живота си прекарва Фердинанд, познава Симеон и се е ровил в архивите на фамилията за данни от срещите с Хитлер.
„Не вярвам в легендата за отравянето на Борис III от Хитлер”, заявява историкът убедено. „Няма такъв газ, който да проявява отровното си действие дни по-късно. Борис ІІІ се среща с Хитлер на 14 и 15 август 1943 г., а царят умира на 28 август, като преди това дори е качвал Мусала със семейството си. Едва след тази разходка той се разболява мистериозно. Хитлер праща лекари да помогнат, той е имал нужда от него и е искал да му помогне. Царят ви е отровен по поръчка на Съветския съюз, не на Третия райх”, убеден е Занднер.
Версиите за смъртта на Борис са много, но е факт, че пред съдиите на Нюрнбергския процес бившият германски канцлер Франц фон Папен, по време на войната германски посланик в Турция, свидетелства, че царят е отровен от руснаците. Според дневника на германския аташе в София по това време, полковник Фон Шонебек, двамата германски доктори, които са се грижили за царя – Рудолф Зайц и токсикологът Ханс Епингер – са вярвали, че царят е умрял от същата отрова, която д-р Епингер намерил две години по-рано при аутопсията на Йоанис Метаксас - бавнодействаща отрова, която действа след седмици и причинява появата на петна по кожата преди смъртта.
Съюзническата преса стоварва отговорността за смъртта на монарха върху тогавашния националсоциалистически режим в Германия, който искал да вкара България във войната срещу СССР. Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер. В отговор германският посланик в България Адолф Бекерле отбелязва: „Невероятно колко е нагла вражеската пропаганда, която от месеци насам иска неговата смърт.” Становището на Адолф Хитлер е, че Борис III е отровен от италианската принцеса Мафалда Савойска, която е сестра на Йоанна.
Според секретен полицейски доклад от 1943 г. царят вероятно е отровен от британските тайни служби. Борис ІІІ е извикан на последната си среща с Хитлер, за да се обсъди възможността България да замести с войски излязлата от войната Италия. Царят отказва. По същото време той трескаво търси възможност да извади България от участието си в кръвопролитията, но умира, преди да се стигне до това.
За да напише книгата си, Занднер се свързва и с московския архив, но не е търсил потвърждение на тезата си в него.
Защо един човек се заема с подробното описание на всеки час от живота на личност като Хитлер? “За да отхвърля много исторически неточности. След войната всички в Германия се опитват да заметат под килима важни събития, да се отърват от връзките си с компрометирания режим. В един момент се оказа, че Хитлер не е бил никъде, не се е познавал с никого, не е разговарял, не е имал роднини, не е учил, не е ходил на ресторант... Всичко това просто изчезва от историята. А както казва Симон Визентал: “Познанието е защита! Трябва да познаваме нещо, за да се борим с него.”
Всъщност за превръщането на Хитлер в мистериозен образ допринася и самият фюрер, докато е жив. Той умело влиза в ролята на ръководител на нацията, лидер на арийците, свръхчовек.
„Той няма снимки, в които да не е в униформа. Има една-единствена и тя е била укривана – по баварски кожени гащи, преди да дойде на власт. Има и няколко във фрак, но дори и у дома си Хитлер винаги е във военна униформа”, обяснява Занднер.
Фюрерът също така избягва да контактува писмено. Негов подпис не може да се види под решения за унищожение на хора, дори и военните атаки обсъжда и нарежда устно.
„Мога да кажа за него, че е бил обсебен от разрушенията, но по стечение на обстоятелствата никога не е виждал какво е причинил на Германия. Бомбите върху немските градове падат винаги буквално часове след като той е напуснал дадено място. Чак накрая, когато се скрива в бункера си в Берлин, при последното си излизане вижда размера на разрушенията и е потресен.
Ако сте гледали „Залезът” с Бруно Ганс – филм за последните часове на фюрера в бункера, то това е той. Този образ е най-близко до истинския Хитлер”, казва биографът му. Хитлер никога не е посещавал и концлагер, цялата концепция за изтреблението на милиони невинни за него си остава теория, която подчинените му изпълняват. Но пък при нападението на Полша показва до каква степен е обсебен от силата си да разрушава.
„Има снимки и свидетелства за това. Хитлер не може да откъсне очи от пожарищата, които причиняват самолетите му в Полша. Наблюдава нападението с бинокъл от сигурно място и е буквално като парализиран от страстта си по тази разруха”, смята историкът. Всъщност в биографията му няма записани лични участия в кръвопролития или битки. Има един-единствен случай през 1919 г., когато е арестуван за участието си в уличен бой в Кобург. Кобург по-късно е и първият националсоциалистически град на Германия, там за първи път на власт идват кафявите.
В личния си живот нацисткият лидер е съвсем обикновен. Избягва лукса. Избягва дори жените. Има един-единствен скандал с него през 1933 г., когато започва афера с 16-годишната Мария Райтер. Хора от партията обаче пишат гневни анонимни писма за това, че бъдещият фюрер има сексуални отношения с малолетна. В отговор Хитлер зарязва момичето и никога повече не се чува за негова връзка с жена до появата на Ева Браун. Дори и слуховете за връзка със секретарката му Трауде не са потвърдени.
„Той има приятели, които и години след смъртта му не се отричат от него. Такива са фамилията Вагнер. Децата им го наричат чичо Волф. Никога не се отричат от връзката си с него”, твърди биографът.
Хитлер успява да печели привърженици през целия си живот. Още преди да дойде на власт, той обикаля близката на Германия чужбина. В Швейцария само с едно турне с речи събира 30 000 франка. По-късно за тези дарения не се говори, сякаш Хитлер е паднал от небето. „С тази биография обаче всички тези връзки излизат наяве. Това е целта ми”, обяснява Занднер.