Скъпи развод,
ти ме нарани.

Ти ме правиш тъжна. Безнадеждна. Чувствам се самотна. Чудя се защо ми се случи.
Прецака ме на няколко пъти, особено в моментите, в които бившият ми съпруг ми липсва. Или когато при кратките ни следбрачни срещи той се държи добре. Това ми напомня за миговете, в които сме били щастливи, но са минали безвъзвратно.

Развод,
Взе ми детето за половината време, в което бих могла да бъда с него.
Накара ме да загубя секунди, минути, часове и дни с дъщеря си. Моменти, които никога не бих могла да върна. Части от нейното детство. Завинаги.

Накара ме да работя още повече и още по-здраво.
Накара ме да върша всичко – сама.
Накара ме да изпитвам ревност към непознати и приятели. Към техните семейства. Към техните домове. Към техните животи.

Накара ме да си задавам непрекъснато въпроса „Как ще те преодолея?“

Накара ме да издържа общото, но разделено отглеждане на детето ни, което е в пъти по-сложно от това да го правиш с другия родител под един покрив.
Застави ме да се нагодя към болката на разбитото си сърце.
Накара ме да загубя дома си.
Накара ме да загубя здравия си разум.
Изолира ме.
Накара ме да се регистрирам в Tinder и други сайтове за запознанство, чудейки се какво, по дяволите, правя.
Накара ме да се чудя кога ще си намеря половинката.
Разби надеждите ми.

Честно казано, развод, мразя те. Мразя те и те обичам в същото време.

Развод,
Направи ме по-силна.
Направи ме жена.
Накара ме да се науча да се грижа за себе си.
Накара ме да се погрижа за кариерата си.
Накара ме да науча трудни уроци и очакваш от мен още повече и още по-добри неща.
Навря едно грозно огледало в лицето ми, за да ми покажеш, че имам необходимост още да уча.

Поръси с безпокойство и горест моята пътечка и очакваше да се науча да вървя смело. Защо? Защото съм способна.

Развод,
Накара ме да бъда благодарна за всеки час с моето дете.
Помогна ми да я науча и да й покажа какво означава да успееш, да се запазиш, да продължиш напред.
Накара ме да се опитвам още по-ожесточено. Да работя повече. Да мисля по-умно.
Накара ме да изпитвам глад за справяне и поддържаше огъня у мен, който ме караше да движа напред.
Научи ме да не контролирам всичко на всяка цена. О, ако знаеш колко трудно е това за мен. За много от нас.
Направи живота ми по-добър. Издигна ме на съвсем друго ниво – и ментално, и физически.

Каза ми: „Момиче, по-добре от тая работа да излезе нещо“ и не искаше от мен никакви извинения или половинчатости. Искаше всичко, на 200 процента.

Ти накара другите да ми завиждат за живота.

Поиска от мен да използвам гласа си и уменията си и са помогна на себе си и останалите, и продължаваш да ме буташ до ръба на силите ми, за да мога всеки ден да се надскачам.
Изискваше толкова много от мен, че не признаваше пораженчество.
Ти ми позволи да бъда победителят в дома ми.
Ти ме направи по-близка с детето ми.
Накара ме да гледам на малките неща с радост.
Накара ме да гледам на големите неща с паника и перспектива.
Риташе ме в задника, избутвайки ме пред входната врата със заръката да се справя с всички предизвикателства.

Ти ме освободи от някои хора, които отдавна нямаха място в живота ми.
Даде ми способността да намеря някого, който няма да се опитвам непрекъснато да убеждавам в моите достойнства.
Ти ми каза, че си струвам.
Ти ми каза, че мога да направя това.

Не винаги те харесвам, развод. През повечето време те мразя. Но в същото време съм ти благодарна.

Дори когато ми е гадно и не мога да понасям това половинчато време, което имам с дъщеря си, или когато съм самотна или когато ми липсва „старото семейство“, ти ми предлагаш нещо, което си струва.
Ти ми предлагаш шанса да бъда по-добра, по-щастлива.
С благодарност,
Лора

Източник: YourTango