Русофилският изблик на вицепрезидента Илияна Йотова тази сутрин по БТВ показа за пореден път, че на нашите русофили им куца логиката, но пък им галопира троянският кон на нахалството. Това се видя от съчетаването на две изключващи се тези, употребени от нея.
От една страна Йотова за пореден път демонстрира самочувствие, че е избрана мажоритарно и в това качество се смята за представителна за мислите и чувствата на българския народ, клякайки пред чуждия, но скъп за нея руския пратеник Гундяев. Това било жест на уважение към руската православна църква.
В същото време Йотова се изказа с дълбоко презрение към президента Плевнелиев, който я критикува за същото, с което тя се гордее на правата на мажоратирното си самочувствие. Тя изрази съжаление, че “този човек” изобщо е бил президент.
Значи така: тя черпи самочувствие и легитимност от мажоритарното гласуване за нея, но отказва това право на избрания по същия начин Плевнелиев. На практика заклейми огромния брой гласоподаватели, припознали в Плевнелиев своя президент.
Освен това Йотова излъга за протоколните правила, които я задължавали да коленичи пред руснака и да му целува ръка. Може ли да ги покаже? Някоя медия, с достъп до подобни низко паднали величия, ще поиска ли от екрана на телевизиите или по друг начин да бъде доказано, че в днешна светска Бългрия който и да било може да бъде задължен да целува когото и да било и каквата и да било част от тялото на друг човек? Или пък да коленичи пред някого, независимо дали е духовник или някакво негово подобие?
Докато Йотова не изпълни заканата си да “извади архива” и да покаже, как в рамките на онези нейни ритуални изяви при посещението на Гундяев била целувала ръка и на патриарх Неофит, ще смятам твърдението й за блъф или за разказ по нейни спомени за нещо, което не се е състояло публично. Защото, ако имаше нещо подобно в архива, тя отдавна щеше гордо да го е демонстрирала.
Нахално е също така тя да говори от името на “гражданите”, които били подкрепили политиката на Борисов да не бъдат екстрадирани руски дипломати. Дори и да е автентично меренето на точно таково настроение, нагласено на цели 80 на сто в полза на колениченето пред Путин, честната позиция по въпроса е, че гражданите Кънчо Стойчев и Андрей Райчев организираха подобна демонстрация в подкрепа на прокремълския ход на Борисов след взетото вече решение. Много удобно “доказателство” и за уж скараната с Борисов вицепрезидентка Йотова. На всичко отгоре други мерители на общественото мнение буквално дни по-рано регистрираха неодобрение на мнозинството българи за скандалното поведение на Гундяев на 5 март в София, когато той се накара на застиналия като мишка пред смок български началник на Йотова.
С риск да подразня и без това раздразнениете от подобни мои текстове читатели, ще отбележа, че никога не бих целувал насила когото и да било. Защото не се чувствам част от мафиотската традиция за подобно коленичене и целуване – още по-малко пък , когато става дума за Дон Гундяев. Отделен съм от църквата със закон и няма друг закон, който може да ме накара да целувам нечия ръка, освен ако не ми се иска много.
Е, “лесно ми е”, защото не съм политик. Така е, трудно ми е бъда като Йотова.
Мажоритарно съм избиран многократно- при това от публика, която за разлика от политическата аудитория, ме е оценявала без да бъде агитирана от мен и го е правила напълно доброволно. Мажоритарно ме посочиха за свой главен директор колегите ми от БТА през 1990 г. и отново го направиха в подписка в моя защита, когато мафията ме подгони, за да ме прогони от този пост през лятото на 1993 г. Мажоритарно гласуваха за мен стотици колеги от цяла Европа на конгреса на Асоциацията на европейските журналисти ( АЕЖ) в Хелзинки през юни 1994 г., в резултат на което бях избран за вицепрезидент на тази международна организация. Хиляди българи гласуваха за мен във виртуалния конкурс на “Хелзинския комитет” за “Човек на годината” през 2009 и през 2010 г.
Но никога не съм си позволявал да говоря от името на хората, дори и “да са ми гласували”. Имам ли да кажа нещо, казвам го от свое име. Реша ли да целувам някого или да се поклоня, действам по свое убеждение, а на за да се харесам на себеподобните си и на техните началници в чужбина. Докато нахалните русофили най-редовно обобщават от името на всички българи, дават всичко от себе си, каквото им поискат – стига да е в полза на една чужда държава.
Ако не са разбрали още, да им го кажа на руски с думите на писатела Пешков ( Максим Горки): Рожденный ползать летать не может
Share on Facebook
