Имаше референдум. Помните.

Половината нация, която може да ходи - гласува на него.

Дори и Слави беше изненадан.

Сега, както през целия ми живот, политици и институции оставят Референдума да изтлее. Да го забравим.

Някъде някой иска три и половина милиона гласа да отидат в Канала.

Ако се случи - това ще е кошмарната комедия на нашия общ живот.

Така ли ще оставите нещата?!

Не питам политиците, както ги пита Слави.

Питам всеки един от вас. С прости думи - така ли ще оставите нещата.

Вие, многото.

След два месеца Дългия ще е пред Парламента, познавам го. Той реално не е един от многото. Той е просто нужният ни ядосан човек. Той и сценаристите.

Сами ли ще са?

Питам, за да видя как да запиша историята на моята страна и живот.

Някой ден в учебника по история ще пише за един непризнат референдум. И последиците от него. Две изречения на срам. Национален срам.

Защото историята няма да обвини политиците, че прецакаха Референдума. Тя ще се присмее на нас.

Ядосайте се бе, хора.

Само един от нас ли дава срокове на народните слуги?!

Само един от нас ли вижда какво става?!

Само един от многото ли смята, че НЕЩО НЕ Е НАРЕД с тази страна, с нейните овце и нейният елит?

Само един?!

Животът е низ от прости въпроси, без които няма живеене.

Днес въпросът е: ТАКА ЛИ ЩЕ ОСТАВИТЕ НЕЩАТА?