Утре се гласува за един от най-влиятелните постове в ЕС, но малцина на този континент знаят за това, пише Майкъл Бърнбаум във в. "Вашингтон пост".
Председателят на Европейския парламент, донякъде като председателя на Камарата на представителите на САЩ, има широки възможности да диктува курса на законодателството, което касае наброяващите половин милиард жители на ЕС.
Надпреварата за вакантния пост обаче не привлича особено внимание въпреки усилията на европейските лидери да укрепят легитимността на 28-членния блок.
В момент, когато ЕС се бори като никога досега в съвременната си история да съхрани целостта си, успехът на лидерите й ще зависи от способността им да убедят гражданите, че централата на ЕС в Брюксел служи на обикновените хора, а не на самата себе си. Евентуален неуспех би могъл да доведе до разпадане на ЕС.
Тревожещите се хора споменават световните войни, чието избягване бе една от целите на създаването на ЕС.
Затова и мълчанието около председателя на Европейския парламент е лоша поличба за бъдещето на ЕС. В момент, когато новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп възхвалява европейските лидери, които се стремят да разцепят блока, радетелите на европейската мечта без граници трябва да използват всяка възможност да привлекат вниманието на гражданите.
"Погледнато отвън, това е пример за всичко, което не е наред с Европейския парламент, и за всичко, което не е наред с идеята, че съществува демокрация на равнище ЕС", каза основателят на проевропейския мозъчен тръст "Приятели на Европа" Джайлс Мерит.
Европейският парламент е честа мишена на евроскептичните сили на континента, въпреки че предназначението му е да даде на ЕС демократично избрани лидери сред неизбираемите бюрократи, които пишат регулации в най-различни сектори като безопасността на доматите, автомобилното замърсяване и бизнес практиките на Facebook.
Тази институция е лесна мишена за подигравки. Със своите 751 депутати тя не може да предлага никакви закони, а само да слага печат на одобрение върху закони, които идват от бюрокрацията на Европейската комисия. Някои от членовете му са идеалисти или бележити бивши министри от различни държави, които се хвърлят в сложната дейност да преглеждат регулации и да търсят сметка на разни агенции. Други са партийни лакеи, търсещи добре платена и ненатоварваща синекура.
Целият апарат - законодатели, помощници, преводачи, журналисти и лобисти - пътува до Страсбург за по една седмица в месеца до второто седалище на парламента. Защо? Защото така иска Франция и защото е записано в договорите на ЕС, така че никой не може да го промени. Според одиторите цялото това мъкнене насам-натам струва по около 118 милиона долара годишно. О, ами административният персонал на Европейския парламент? Той пък е в Люксембург.
"Европейският парламент е институция, която всъщност има голямо влияние, но в крайна сметка ограничена отговорност", тъй като съществуват твърде малко начини да се отстранят евродепутатите, докато трае петгодишният им мандат, каза Александър Стуб, който е бил европейски депутат, преди да стане премиер на Финландия от 2014 до 2015 г.
Председателството "все още е една от петте най-висши длъжности в Европа. Това е важна длъжност и трябва да бъде уважавана", каза той.
Малцина обикновени европейски граждани обаче знаят, че има надпревара, нито пък са запознати с кандидатите, за които ще гласуват колегите им евродепутати. Вместо това първите страници са запълнени с вътрешнополитически въпроси.
Великобритания е обхваната от смут заради предстоящото й излизане от ЕС. Франция е потопена в наближаващите президентски избори, които може да бъдат спечелени от евроскептичен кандидат. А антиимигрантски сили дишат във врата на германския канцлер Ангела Меркел преди изборите в Германия наесен.
Седем кандидати се състезават за най-висшата длъжност на Европейския парламент, овакантена през ноември от социалдемократа Мартин Шулц, който напусна, за да обмисли дали да се кандидатира за канцлер в родната си Германия. Само трима дългогодишни "вътрешни хора" имат шансове да спечелят - протеже на колоритния бивш италиански премиер десноцентрист Силвио Берлускони, италиански ветеран левоцентрист и бивш белгийски премиер центрист.
Критиците казват, че никой от тях не предлага свежи идеи за реформиране на институцията.
"Това е резултат от връзкарската мрежа. Петима мъже от малък брой държави управляват ЕС през последните няколко години", каза на дебати в сряда Хелга Стевенс, белгийска кандидатка за председателското място от малка десноцентристка партия.
Самите "вътрешни хора" обаче казват, че не виждат нищо нередно.
"Всеки председател на Европейския парламент ще е някакъв вътрешен човек, иначе няма да бъде избран", каза Манфред Вебер, ръководител на най-голямата парламентарна група в ЕП, тази на десноцентристката Европейска народна партия.
Той заяви това на пресконференция, която свика, за да се оплаче, че кандидатът на неговата партия, бившият говорител на Берлускони Антонио Таяни, изобщо трябва да влиза в надпревара, след като партиите са подписали тайно споразумение през 2014 г. да подкрепят десноцентристки кандидат след две години и половина левоцентристки контрол в ЕП. (Опонентите му признават, че са подписали такова споразумение, но казват, че то вече не важи.)
Таяни не е изразил кой знае каква конкретна визия за Европейския парламент. "Трябва ни силен председател, силен парламент", каза той на дебата миналата седмица.
Ставащото кара много от независимите проевропейски привърженици да кършат ръце. "Това е сделка между системните партии, но в националната политика стават политически революции", каза Хедър Грабе, ръководител на института за европейска политика "Отворено общество".
/БТА/
