Подготвяната за печат книга „Футболът, тази болка отляво“ предлага четири гледни точки като се започне от спомените за началото, емоциите и страстите, битките, болките, себепреодоляването, жаждата за победа по правила, които не всички спазват… Разказват четирима пловдивски ветерани: Иван Глухчев, едно от големите имена на „Ботев“, Георги Василев, най-сърцатият футболист, обличал фланелката на „Локомотив“, Михаил Георгиев, единственият поливалентен състезател, играл на ниво „А“ група за четирите пловдивски отбора, журналистът Нейко Дамянов, в чиято биография има страничка с аматьорски футбол.
Предпремиерната поредица тъкмо в този сайт може да звучи с хилядоGLASието на пълен стадион, въпреки поредната ковид вълна. Текстовете се публикуват в петък, събота и неделя, все футболно време.
Иван Глухчев
Вместо името журналистите често пишеха „стадионът край бирената фабрика“. Чудя се как издържа затревеният терен, сякаш бе по-устойчив от асфалта пред фабриката. Един-единствен – и за тренировки, и за официални мачове. Нямам представа как помощните работници успяваха да го поддържат. При снеговалеж и дъжд правехме кросове и не стъпвахме на тревата. Сега терени има, школи няма. Имам предвид не липсата, а ефективността.
Като състезател не ми е било проблем да карам без алкохол, без цигари, без специални диети, без нощен лайф… Като треньор съм водил индивидуални разговори в полза на подобно поведение. Дребни и простими простъпки е имало, но сериозни отклонения – не. Не съм имал драстичен случай с неуправляем футболист. Не бих казал, че това е моя лична заслуга или късмет. Това е „Ботев“ (Пловдив), атмосферата беше такава.
Забранени стимуланти? Тази тема винаги ми е била непозната и непонятна. По-скоро мога да разкажа забавна случка. Преди мача с „Рапид“ („Рапид“ /Букурещ/ - „Тракия“ 3:0, 18.10.1967 г.) Добри Ненов разговарял с треньор по колоездене и той му дал нещо „вълшебно“. Режим в Хисаря, автобус към румънската столица и злополучен мач. Добри се оплака, че силите му започнали да напират, след като се прибрал в съблекалнята. Жалко, тъй като след първия мач в Пловдив водехме с 2:0, а румънците отбелязаха третия решителен гол в продълженията. Значи, ако Добри бе употребил хапчето правилно, можело е да се върнем като победители. Това, разбира се, е опит за закъсняла горчива шега.
Адреналинът не е в забранителния списък само защото се произвежда от организма, а не се внася отвън. И досега настръхвам, като си припомня атмосферата на дерби срещите с градския съперник „Локомотив“. Препълнени трибуни, възгласи, знамена… Неописуемо е с думи, несравнимо е…
Благодарствени думи мога да кажа за спортния диспансер, но го свързвам не с възстановителни процедури, а с лечение на контузии. Нека да напомня, че „Ботев“ играеше нападателен шампионски футбол по времето, когато доминираха защитите. Жълти и червени картони се появиха в джобовете на реферите чак през 1970 г. и употребата им направи „хирурзите“ от защитните линии малко по-внимателни. Винаги, буквално като свещеник, съм проповядвал, че и с красива игра може да се стигне до победата.
С яростен пресинг и неукротима страст днес се води битка за всяка педя земя от зеления правоъгълник. Това е и тактика, и характер, но красивите моменти, които заслужава футболът, се броят на пръстите на едната ръка.
Нейко Дамянов
Въпреки скромния ми аматьорски опит пазя спомен за прекрасен футболист, треньор и човек – Васил Желев – Вашпина, уважаван от спортния Бургас. От него помня: „Момчета, не забравяйте, че от 23-мата на терена топката е най-добрият спринтьор. Нека топката да мине, но човек, който я владее, да остане.“ Това означаваше, че надиграният съперник просто трябва да загуби контрол над топката в рамките на правилата.
Случи се така, че на границата между юношеския и мъжкия футбол в три от четири последователни години като ученик и войник бях извън футбола. И една от тях нелепо пропуснах като четвъртокурсник в бургаския механотехникум. Бях „заловен“ на театър с момиче и за нарушен вечерен час ми намалиха поведението. Тогава това означаваше, че нямам право да играя в официални мачове. Времена. Тръгнах в друга посока, но старите ми журналистически бележници показват, че съм останал верен на великата игра.
Гледал съм на живо най-големия талант на българския футбол Георги Соколов – Соколето. И не съм се оставил да бъда заблуден, че той, бидейки ексцентрик, сам е удавил кариерата си в алкохола. Не. Когато другите получиха офицерски пагони, прилични заплати и апартаменти, той изпадна от „Левски – Спартак“ без състезателна картотека. Тогава наистина му остана само алкохолът…
„Изхарчих куп пари за пиене, коли и мацки. Останалото профуках.“ Това е футболният гений Джордж Бест, който наистина сам удави в алкохол и разгул и таланта, и самия себе си. По-късно Лий Шарп, също играч на „Манчестер юнайтед“, остана далеч под тавана на таланта си поради проблеми с алкохола и дисциплината.
Тютюнът убива по-бавно. Великият Йохан Кройф, който още като дете събира на стадиона хиляди зрители да се радват на изгряващия талант, като юноша захапва цигарите. По-късно, вече именит играч, започва да припалва в съблекалнята в паузата между двете полувремена. И никак не са много треньорите, които си позволяват забележка към величието.
А причините за регреса на „Аякс“ не са за вярване. Щефан Ковач (румънски унгарец) поема отбора след Ринус Микелс и е 15-и – последен в списъка на кандидатурите, като най-нискотарифен. Край на железния режим при Микелс, но клубът печели Купата на европейските шампиони през 1972 и 1973 г. Още през април 1972 г. членовете на Борда уволняват Ковач с мотив, че е изгубил контрол върху дисциплината на отбора. Не на терена - извън него. Бунт на футболистите го връща на кормилото. Кройф вири нос, останалите недоволстват и ръмжат срещу него. През 1973 г. Ковач е наследен от Джордж Кнобел. При тайно гласуване в съблекалнята за капитан на отбора е избран Пит Кайзер. Егото на Кройф не може да преглътне това и той облича фланелката на „Барселона“. „Аякс“ продължава да се руши поради пиянство и женкарство. (По бележки от местен вестник.)
В живота на поп иконите от звездни банди сексът е задължителен, тютюнът, алкохолът и наркотиците са по избор, но се смятат за модни екстри. Футболът няма тази свобода.
А Васил Желев умееше да спечели юношата, отишъл при него с едва загатнат футболен талант. И ако не напредне в спорта, достатъчно е да върви през живота като нормален човек. Благодаря с поклон, тренер…
Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани I ЧАСТ
Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани II ЧАСТ
Победа срещу софийските грандове си беше подвиг по онова време СНИМКИ
