Подготвяната за печат книга „Футболът, тази болка отляво“ предлага четири гледни точки като се започне от спомените за началото, емоциите и страстите, битките, болките, себепреодоляването, жаждата за победа по правила, които не всички спазват… Разказват четирима пловдивски ветерани: Иван Глухчев, едно от големите имена на „Ботев“, Георги Василев, най-сърцатият футболист, обличал фланелката на „Локомотив“, Михаил Георгиев, единственият поливалентен състезател, играл на ниво „А“ група за четирите пловдивски отбора, журналистът Нейко Дамянов, в чиято биография има страничка с аматьорски футбол.
Предпремиерната поредица тъкмо в този сайт може да звучи с хилядоGLASието на пълен стадион, въпреки поредната ковид вълна. Текстовете се публикуват в петък, събота и неделя, все футболно време.
Михаил Георгиев
1.
Начко Михайлов и Никола Котков не работеха с десен крак, но на добрия футболист и един ляв му стига. Нали затова футболът е колективна игра, за да събере най-доброто от всеки по всички постове и от сглобката да стане отбор.
Отбор се гради трудно, много трудно, но около футбола има всеизвестни и задължителни неща, които са индивидуални. Без рационален режим – денонощен и хранителен, възстановяване и заедно с това желязна дисциплина, добрата клубна база и учебно-тренировъчната работа не могат да дадат добър резултат.
Аз лично бях режимлия, при това стриктен. По-късно като треньор исках това и от момчетата и ги контролирах, доколкото е възможно. Най-късно в 22,00 часа – в леглото. Когато водех юношески отбор, знаех кой къде живее и какви са домашните му условия. Разбира се, при мъжете подобна мярка е неуместна и ненужна.
Отборът на „Локомотив“, сезон 1991/92 г. Помощник треньорът Михаил Георгиев е крайният вдясно на втория ред.
За употреба на медикаменти от забранителния списък и дума не може да става. По мое време, а и по мое мнение, витаминизацията бе достатъчна. Ако момче, започнало да тренира на 10 - 11 години и на 19 не е готово за професионален футбол, значи то си остава аматьор и зрител. Дотогава трябва да е усвоило владеенето на топката, техниката на паса, да знае, че тренировката не е просто кислороден душ и в нея няма „ не мога“, че на терена няма пасивни наблюдатели, всички теглят колата и са наясно какво да правят в двете фази на играта – отбрана и атака. Имам куриозен момент в практиката си. Мой отбор юноши младша възраст игра срещу момчета от Брезово и мачът завърши 33:0. Това не беше футбол, а по-скоро стрелба по мишена, което не е полезно нито за победените, още по-малко за победителите.
Нашето поколение тръгна от махленските поляни и училищните дворове, играеше се всеки ден, селекцията бе естествен процес. Естествено страната ни имаше клубен футбол и национален отбор на средно европейско ниво. Златното поколение, което засия през американското лято на 1994 г., бе продукт на спортните училища, работохолизъм и футболисти, доизградени във водещи европейски отбори. Сега базата, терените, сауните, тангенторите, медицинското осигуряване, възстановяването, методиката – всичко е на друго ниво, но подрастът идва от инкубаторно производство. Порокът започва от спортните школи, в които родителите плащат, за да може децата им да получават минути в официални мачове.
Симфоничен оркестър се прави по-лесно, отколкото футболен отбор – там няма никакви компромиси с мотивацията. Не репетираш един ден, усещаш го само ти. Пропускаш два дни – забелязват го оркестрантите „съотборници“. Пропилееш ли три дни – това вече се долавя и от ухото на слушателите. Големите футболни отбори са като оркестри, но ние това не го можем преди всичко като манталитет. Затова футболът ни се връща към махленското ниво. Пък и децата ни вече повече от 20 години въобще не спортуват, какъв футбол тогава?
Обаче правилото на Фабио Капело е валидно и за нас: „Виното го правя според гроздето, с което разполагам.“ Беритбата от нашето „лозе“ накиселява, но… Дано друго поколение набере по-добър сорт.
Георги Василев
2.
Аз бях абсолютен режимлия и със сигурност в „Локомотив“ (Пловдив) имаше поне още един – Христо Бонев (Зума).
Изключено бе да си легна след 22,00 часа. Преди мач е ясно, но след мач – никога по развлечения. Алкохол и цигари – не, мога и без едното, и без другото. Не влизах в ресторант, в който се пуши, изобщо в задимено помещение. Разбира се, че съм употребявал витамини, но най-много разчитах на свой индивидуален „допинг“ - лимон, мед и орехи, само преди мач. Вода – винаги минерална, никога чешмяна. Хранителен режим – щадящ, особено вечер преди сън. Едва ли е имало гладиатори вегетарианци, футболисти – също, но умерено, без преяждане.
Георги Василев
Дисциплината е част от режима. Случвало се е минути преди мач с Тошо Иванов да си подхвърляме карти. Файтонджийско сантасе. Това не е поведение на безотговорни хаймани, а туширане на стартовата треска. Може би отстрани съм изглеждал доста фриволен тип, но аз нямам нищо общо с образи като Марио Балотели. Впрочем, чудя се какво би станало с този особняк, ако навремето не бе в „Манчестер сити“ с Роберто Манчини, а в „Манчестер юнайтед“ при сър Алекс Фъргюсън?
След гостуването на „Ювентус“ (1969 г.) се чудех защо и след мач ги събират на режим. Възстановяване. Някои колеги считат това за индивидуален ангажимент, а не отборна проява. Донякъде имат право. След загуба светът е крив, не можете да се гледате, какво възстановяване, особено при пътуване след гостуване. Но по принцип възстановяването след мач е по-важно от режима преди него. Защото преди мача едва ли ще си позволиш волност, докато след мача, особено след победа, може да те споходят „слабите ангели“.
Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани I ЧАСТ
Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани II ЧАСТ
Победа срещу софийските грандове си беше подвиг по онова време СНИМКИ
