През лятото на 1999 година Васил Евтимов направи обещание. Той точно се беше отказал от последните си две години в колежа, за да подпише с професионален отбор в Гърция, вместо да се завърне в Северна Каролина, където кариерата му щеше да бъде всичко друго, но не и обикновена.
Пред 208-сантиметровият Евтимов да напусне Чапел Хил, той бе говорил с Дийн Смит, който от своя страна се бе отказал след 36 години на поста, и който бе привлякъл Евтимов в състава и му бе треньор в новобранския му сезон.
“Обещах на треньора Смит, че един ден ще се върна, когато вече съм приключил с професионалната си кариера и ще взема дипломата си. И ето му тук сега, нали разбирате?”, казва сега Васко за The Daily Tar Heel.
Вижте тази публикация в Instagram.
Promise is a promise! Almost there !! #promise #totheGOAT #getyoureducation #degree
Публикация, споделена от Vassil Evtimov OPA#12 (@bigvas12) на Фев 18, 2019 в 6:04 PST
Днес той е на 41, всъщност е толкова стар, че съвсем спокойно би могъл да е баща на сегашните студенти в университета, както сам се шегува. За последните пет семестъра живее в апартамент наблизо и постепенно наваксва нужните часове. А след няколко месеца, вече ще има диплома по комуникации.
Контрастът от краткия му престой в кампуса в края на 90-те е ярък - а сега той гледа в онази посока с умиление, макар всичко да приключва бързо и все пак да носи голяма промяна.
Евтимов е роден в София, столицата на България и живее там до 12-годишна възраст. Следват 4 години във Франция, а в Щатите се мести, за да заиграе в гимназия Лонг Айлънд Лутеран в Ню Йорк. Северна Каролина го ухажва стабилно, а Васко, който играе в Мача на звездите на гимназиите през 1996 година, вижда програма и треньор, които биха му паснали.
Вижте тази публикация в Instagram.
1997 Final Four in Indianapolis. We lost that game but man what a ride it was. Arizona beat us twice that year ! The whole team we wore the same shoes with the straps #FinalFour#1997#sameshoes#UNC#TarHeels
Публикация, споделена от Vassil Evtimov OPA#12 (@bigvas12) на Юли 8, 2018 в 5:35 PDT
Като резерва в дебютния си сезон (1996/1997) той си поставя лична цел да е конкурентоспособен на утвърдените звезди на Тар Хийлс. Сам казва, че е превръщал в “ад” тренировките за Ентуан Джеймисън, за да може мачовете да бъдат лесни след това.
“Никой не е играл толкова здраво срещу мен. После излизах и вкарвах по 25 и 30 точки на мачове, все едно е нищо”, казва Джеймисън на Васко години по-късно.
Тогава Ентуан води отбора със средно 19.1 точки на мач, като решава да се върне за още година, след като Северна Каролина губи във Файнъл 4 през 1997 година. Това усложнява нещата за Евтимов, който сам признава, че не е искал да бъде резерва в поредни години.
Оттам насетне нещата стават комплексни. Евтимов, с одобрението на Смит, взима статут ‘redshirt’ (б.р. - възможност за даден атлет да удължи престоя си в колежа, пропускайки една състезателна година). Необходимо е да изкара 10 задължителни месеца на военна служба във Франция. Освен тов Франция го иска в националния си отбор, а за да се стигне дотам, Евтимов трябва да започне на клубно ниво.
И така, по време на службата си във военна база, крилото играе за По Ортез, без да получава заплата. Междувременно Джеймисън вкарва по 22.2 точки и 10.5 борби и напуска за Драфта на НБА през 1998 година, заедно с Винс Картър.
Вижте тази публикация в Instagram.
My face when i hear Dook fans running their mouths that they were going to beat us last night. #getyourmindright#jayz#quote#UNC#TarHeels#alldayeveryday##
Публикация, споделена от Vassil Evtimov OPA#12 (@bigvas12) на Фев 9, 2018 в 10:14 PST
Евтимов се завръща в Северна Каролина, развълнуван от възможността да има по-сериозна роля. В три предсезонни мача има средни показатели от 15 точки и 10 борби, но преди началото на сезона NCAA разглежда случая с отсъствието му и му налага наказание от 18 мача, защото по техните думи той има “състезателно предимство”.
“Беше наистина странно”, казва сега Васил и добавя, че да пропуснеш 18 мача означава, че пропускаш 60% от сезона и добавя, че след това нещата просто не са били същите за него. Когато се завръща през януари, вече няма място в Северна Каролина, където има и нов треньор - Бил Гътридж, а съотборниците му вече са изградили добра химия помежду си. Васко все пак изиграва 16 мача, в които постига по 4.4 точки и 5.0 борби като средни показатели, а през 1999 година, когато Маруси от Атина го търси, той директно се впуска към отворилата се възможност.
“Смятам, че това бе правилното решение. Наказанието ми бе неправилно, не се чувствах комфортно и просто исках да продължа напред”, казва бившият баскетболист. Така e дадено началото на дълга професионална кариера, по време на която Васко минава през 10 държави. От Гърция, през Италия, Испания и Словения. Превръща се в първият играч, който играе на ЕвроБаскет, най-силното първенство за национални отбори на континента, за две различни държави - Франция и България.
Когато се отказва през 2016 година, Евтимов е задминал всеки един бивш играч на Северна Каролина от 90-те години, с изключение на Винс Картър, който играе в НБА все още - на 42 години. По същото време спортния департамент на Северна Каролина създава програма, чрез която бивши спортисти и студенти могат да довършат образованието си.
Васил работи по програмата вече пет семестъра. Ходи на лекции във вторник и четвъртък. В понеделник, сряад и петък пък има работа в офиса на баскетболната програма, проверявайки присъствието на играчите на учебни занимания. От 8 сутринта до 2 следобед обикаля кампуса и се уверява, че играчите са на съответното място.
Вижте тази публикация в Instagram.
Give all you got tonight. Play together play smart, rebound and the trophy is ours !! #LastGame#giveallyouhave#UNC#FinalTwo#thelaststanding#REDEMPTION#TarHeelNation#wehere#letsgetit
Публикация, споделена от Vassil Evtimov OPA#12 (@bigvas12) на Апр 3, 2017 в 2:21 PDT
През уикендите пък посещава децата си - Лили на 7, Мария на 15 и Никълъс на 18. Надява се, че това, което прави, ще им даде нужното знание за това колко важно е образованието. Особено за Никълъс, който е последна година в гимназията и е високо оценен баскетболен талант.
Когато е попитан за Смит, Евтимов започва да говори. А след това спира и проверява датата - 7 февруари. Точно четири години от смъртта на треньора, който почина на 83-годишна възраст. На лицето му се появява тъжна усмивка. Двадесет години след като обещава на треньора си, че ще завърши, той ще направи точно това.
“Сигурен съм, че знае. Изключително доволен съм, че спазих обещанието си”, завършва той.
