Кениецът Сабастиан Саве счупи двучасовата бариера в маратона. Той спечели Лондонския маратон днес с неофициално време от 1 час, 59 минути и 30 секунди. Подгласникът в неделя, етиопецът Йомиф Кеджелча, пробяга 1:59:41 в дебюта си в маратона.

Сауе счупи световния рекорд от 2:00:35, поставен от покойния Келвин Киптум на Чикагския маратон през 2023 г.

Друг кениец, Елиуд Кипчоге, пробяга маратонската дистанция с време 1:59:40.2 през 2019 г., но това не беше постигнато в състезание при условия на световен рекорд.

След подигравки, кенийски град премахва паметници на спортисти

В първите си думи, Саве каза: „Видях времето и бях толкова развълнуван. Първо, искам да благодаря на публиката. Те помогнаха много. Чувстваш се толкова щастлив, силен и енергичен.“

„Това, което ми се случва днес, не е само за мен, а за всички нас в Лондон.“

Постижението е забележително, защото двучасовата граница дълго време се смяташе за почти недостижима в официален маратон. За да бъде преодоляна, атлетът трябва да поддържа средно темпо под 2:51 минути на километър в продължение на 42,195 км - скорост, която оставя минимално място за грешка.

Рекордът показва не само изключителна физическа издръжливост, но и съвършена подготовка, тактика, контрол на темпото и психическа устойчивост. Подобно бягане променя представите за границите на човешките възможности в леката атлетика и ще остане един от най-значимите моменти в историята на маратона.

Защо маратонът е точно 42,195 км?

Смята се, че вестоносецът Фидипид, живял между 530 и 490 г. пр.н.е. е човекът, който известява за победата при Маратон. Фидипид избягва разстоянието от Маратон до Атина (около 40 км, или 25 мили), за да съобщи добрата новина - за победата на Древна Гърция над Персия в Битката при Маратон, с думите: "Радвайте се, победихме!", след което пада и издъхва от умора.

В маратона пък се включиха още много бивши и настоящи спортисти, сред които: сноубордист №1 на България - Радослав Янков, биатлонистът Красимир Анев, боксьорката Станимира Петрова, бившият футболист и треньор на ЦСКА Христо Янев и др.

Повечето историци приписват тази история на Херодот, който пише историята за Персийските войни в сборника си "Истории" (около 440 г. пр.н.е.). В днешни дни обаче се смята, че историята е просто легенда, дело на сатирика Луциан (или Лукиан). Той е единственият класически източник с всички елементи на историята, известна в съвременната култура като "Маратонската история на Федипид": пратеник, бягащ от полетата на Маратон, за да обяви победа, след което умира при завършване на мисията си.

Точно така се ражда и митът за бегача от Маратон, на когото се кръщава и маратона в леката атлетика. Подобно дълго бягане обаче липсва в древните игри, организирани в Гърция между 776 г. пр.н.е. до 393 г. от н.е. Всъщност първият организиран маратон се провежда по идея на френския професор Мишел Бреал по време на първите модерни Олимпийски игри - тези от 1896 г. в Атина. 

Идеята за първия организиран маратон, която е вдъхновена именно от мита за Фидипид и затова в началото дължината му е определена на 40 км, се подкрепя от "бащата на модерните олимпийски игри" Пиер дьо Кубертен. Първият олимпийски шампион в маратона е гъркът Спиридон Луис, който изминава разстоянието за два часа 58 минути и 50 секунди, като пътьом спира и "да презареди" с чаша вино.

През следващите две олимпиади дължината на маратона остава горе-долу същата, но през 1908-а, по време на Игрите в Лондон, бива удължен и крайната му точка е променена, за да се угоди на кралското семейство, тъй като британската традиция повелява подобни състезания да започват или завършват пред погледа на монарсите.

Първоначално е решено стартът на състезанието да бъде пред двореца Уиндзор, а финалът - на "Уайт Сити Стейдиъм" в Западен Лондон. Впоследствие обаче кралица Александра настоява финалът да се измести с допълнителни 352 метра - пред Източната морава на замъка.

Така се стига до дистанция от 42,195 км, или 26,2 мили, която обаче се превръща в официална едва през 1924 година, която и до днес е в сила на всички олимпийски игри. На първите седем олимпийски игри има маратонски бягания на общо шест различни дистанции в диапазона между 40 и 42,75 км.

За разлика от началото на ХХ век, когато маратоните далеч не са толкова популярни, в днешно време по целия свят се провеждат хиляди маратони всяка година, като всеки един от тях е седна и съща дистанция.