Екип от морски археолози от САЩ отплава към малък остров в най-западната част на Тихия океан, за да проучи най-новата интригуваща следа, която може да помогне за разгадаването на една от големите неразрешени загадки на XX век – изчезването на прочутата авиаторка Амелия Еърхарт през 1937 г.

С подкрепата на университета „Пърдю“, институция, която отдавна е свързана с Еърхарт и нейното наследство, екипът се надява да установи дали потопен обект, открит преди шест години чрез сателитни изображения в лагуната на острова, представлява останките от двумоторния ѝ самолет „Локхийд Електра 10-Е“.

Подобно откритие би доказало окончателно хипотезата на някои изследователи, че Еърхарт и нейният навигатор Фред Нунан са извършили аварийно кацане върху или близо до заобиколения от коралови рифове атол и са загинали там, откъснати от света, на стотици километри от мястото, където е трябвало да кацнат за презареждане с гориво.

След като отплава от Лос Анджелис по-рано този месец, екипът се очаква да пристигне във вторник, 13 октомври, на Никумароро – необитаемо късче земя в отдалечената островна група Финикс, част от тихоокеанската островна държава Кирибати.

„Откриването на самолета „Електра“ на Амелия Еърхарт би било откритието на живота ни“, казва Ричард Петигрю, ръководител на Института за археологическо наследство в Юджийн, щата Орегон, който оглавява експедицията съвместно с университета „Пърдю“.

Юрисконсултът на университета „Пърдю“ и участник в експедицията Стив Шулц, който миналата седмица е бил във Фиджи, за да извърши предварителна подготовка, коментира в интервю: „Това би означавало разрешаването на една от големите загадки в историята на авиацията и със сигурност на една от големите загадки на XX век“.

Мисията обаче има и своите скептици. Сред тях на първо място е друг изследовател на историята на Еърхарт – Рик Гилеспи, съосновател на Международната група за издирване на исторически самолети (TIGHAR) и автор на издадената през 2024 г. книга One More Good Flight: The Amelia Earhart Tragedy („Още един успешен полет: Трагедията на Амелия Еърхарт“).

През последните три десетилетия Гилеспи е ръководил 12 собствени експедиции до атола и е водещият застъпник на теорията, че Еърхарт е оцеляла след аварийно кацане на Никумароро, но впоследствие е загинала на острова.

Той обаче прогнозира, че екипът на Петигрю и университета „Пърдю“ няма да открие нито останки от самолет, нито каквото и да било друго съществено доказателство на острова.

Екипът на университета признава заслугите на Гилеспи за полагането на основите на теорията, която се надява да докаже. Учените се позовават и на убедителните доказателства, които той е събрал през годините, включително предмети, свидетелстващи за човешко присъствие, открити на острова. Сред тях са стъклено бурканче от 30-те години на миналия век от козметичен крем против лунички и останки от сгъваем нож, подобен на този, който Еърхарт е носела в самолета си, пише Ройтерс.

Разследването на Гилеспи включва също съвременен криминалистичен анализ на архивни данни за размерите на човешки скелетни останки, открити на острова през 40-те години на миналия век; записи за посоките, от които са били приемани радиосигнали за бедствие от радиооператори в дните непосредствено след изчезването на Еърхарт; както и снимка на брега на острова, направена няколко месеца по-късно, на която се вижда обект, наподобяващ според Гилеспи колесника на самолета „Електра“.

В интервю за Ройтерс миналата седмица Гилеспи каза, че според него самолетът е безвъзвратно изгубен. Той смята, че приливите в крайна сметка са го отнесли от кораловата плитчина, където е кацнал почти невредим, и са го повлекли към открито море, където е потънал и се е разпаднал под въздействието на вълните.

Два предишни опита за откриване на останките от самолета в близките води са завършили безуспешно, посочи Гилеспи. Сред тях е експедиция от 2019 г., ръководена от морския археолог Робърт Балард, известен с откриването на останките от „Титаник“.

Сонарно изображение на обект на друго място по морското дъно, чиято форма наподобявала самолет, впоследствие се оказало изображение на купчина скали.

„Много бих искал да открия този самолет. Но това няма да се случи“, каза Гилеспи.

Петигрю и неговият екип обаче залагат на обратното. Според тях формата с множество разклонения, забелязана за първи път на сателитно изображение от 2020 г., прилича на самолетен фюзелаж и крила. Те твърдят, че обектът или част от него може да бъде забелязан и на по-стари въздушни снимки на лагуната на острова, датиращи още от 1938 г.

Гилеспи е категоричен, че въпросният обект всъщност е паднало дърво. „Виждат се корените. Виждат се клоните“, коментира той в интервюто. „Това е дърво. Хората виждат онова, което искат да видят“.

Официалната позиция на правителството на САЩ отдавна е, че горивото на „Електра“ е свършило и самолетът се е разбил в морето близо до остров Хауланд, където е трябвало да кацне за презареждане. Хауланд е друго малко късче земя, разположено на около 400 мили (640 километра) северозападно от Никумароро, който по онова време е бил известен като остров Гарднър.

Еърхарт е видяна за последен път на 2 юли 1937 г., когато излита със своя самолет „Електра“ от Папуа Нова Гвинея, отправяйки се към Гарднър, на около 2500 мили (4000 километра) на изток, по време на опита си да стане първата жена, обиколила света със самолет като пилот. Полетът е трябвало да премине през няколко етапа.

Окончателната загуба на радиовръзка със самолета настъпва на същия ден, след като 39-годишната Еърхарт съобщава, че „горивото е на привършване“. Последното известно радиосъобщение от нея съдържа данни за географската линия, по която се движи самолетът.

Изчезването предизвиква най-мащабната издирвателна операция, предприемана дотогава от правителството на САЩ за изчезнал самолет. Тя включва и въздушно претърсване на остров Гарднър, но по онова време не са открити никакви следи от „Електра“ или нейния екипаж, припомня Ройтерс.