Правителствата на някои европейски страни може да спрат финансирането на центровете за бежанци от Украйна, съобщава американският вестник The Washington Post.

„Това не прилича на никоя друга война или друга бежанска криза в наше време, защото се случва на много студено място, където 14 милиона души в момента са разселени поради насилие“, казва генералният секретар на Норвежкия съвет по въпросите на бежанците Ян Егеланд.

Изданието отбелязва, че европейските доброволци са изправени пред трудната задача да подкрепят украинците през 2023 г. Ярослав Олак, служител на полския социален център, заяви, че помощта от обикновените хора "има своите граници".

С началото на пълномащабната инвазия Олак настанява безплатно бежанци в апартамента си във Варшава, а също така носи хуманитарна помощ за Украйна. Доброволецът призна пред репортери, че е чакал втората вълна мигранти от Украйна.

Според ООН около една трета от украинците са били принудени да напуснат домовете си след 24 февруари 2022 г. От организацията отбелязват, че това е най-голямата миграционна криза в Европа след Втората световна война.

Европейските социални институции не могат да назоват точния брой на настоящите и потенциалните бежанци от Украйна. През лятото на 2022 г. много хора предпочетоха да се върнат в родината си, в резултат на което част от центровете за прием на бежанци бяха затворени.

Ситуацията започна бързо да се променя след масираните удари на Руската федерация по украинската енергийна инфраструктура. Правителството на Украйна призова гражданите, които са заминали, да прекарат зимата в чужбина.

Как ще изглежда ситуацията с бежанците през 2023 г.?

Данни от скорошно проучване на ООН показват, че само 7 процента от анкетираните в Украйна планират да напуснат страната си. Представителят на ВКБООН Олга Сарадо отбелязва, че през последните две седмици на 2022 г. не е имало увеличение на притока на украински бежанци към Европа.

Изключение правят две съседни на Украйна държави - Полша и Румъния. Според Михаела Мунтеану, управител на румънския център за бежанци, много украинци сега транспортират своите възрастни близки в Румъния.

ООН отбеляза, че много украинци предпочитат да останат в съседните Полша, Унгария, Молдова и Румъния. Икономиките на тези държави имат по-малък марж на сигурност от тези на западните страни и покачването на цените на енергията се усеща там по-силно.

Президентът на Унгарската баптистка помощ Бела Силаджи каза пред репортери, че много унгарци губят ентусиазма си да помагат на украинските бежанци. Един от полските събеседници на WP обяснява, че поляците биха искали да окажат помощ, но ресурсите им свършват.

Washington Post твърди, че през 2023 г. държавното финансиране за бежанците в Полша може да бъде намалено. Украинците ще трябва да плащат част от сметките за жилище и храна. В същото време частните приюти за украинци ще запазят възможността да получават помощ от правителството.

Съобщава се също, че в някои латвийски градове бюджетите за настаняване на бежанци са изчерпани, но латвийските власти продължиха да финансират помощта за украинците до юни 2023 г. Подобна ситуация се наблюдава в Унгария и Румъния.

Припомнете си, че през 2022 г. украинските бежанци донесоха няколко хиляди домашни любимци в Обединеното кралство. Освен котки и кучета, украинците взеха със себе си австралийски папагали, чинчили, морски свинчета, хамстери, зайци, плъхове и костенурки.

На 30 декември Министерството на вътрешните работи на Финландия обяви удължаването на визите за бежанци от Украйна. Първоначално финландските власти позволиха на украинските граждани да останат в страната до март 2023 г.

По-рано премиерът на Украйна Денис Шмигал обяви какви мерки ще предприеме украинското правителство, за да върне бежанците си през пролетта на 2023 г. В интервю за Интерфакс на 22 декември Шмихал каза, че хората се нуждаят от гаранции за работа, жилище и сигурност.

Превод: GlasNews