Данните от различни океанографски изследователски проекти сочат, че Атлантическата меридионална циркулация, по-известна под името Гълфстрийм - значително е отслабнала. Мощното течение в Атлантическия океан  пренася топли водни маси на север към Нормандските острови, Ирландия, Великобритания и по-нататък към Нидерландия, Германия и Скандинавия.

"Системата Гълфстрийм пренася близо 20 милиона кубически метра вода в секунда, което е 100 пъти повече, отколкото река Амазонка", обяснява значението на тази климатична система Щефан Рамсторф.

Ученият от Института за изследване на климатичните последици в Потсдам е инициатор и съавтор на изследване, което e публикувано в специализираното издание "Nature Geoscience".

Ако Гълфстрийм изчезне, това ще доведе до промяна и във втория по значение климатичен феномен - северноатлантическото дълбочинно течение. То започва там, където отслабва силата на Гълфстрийм – край Исландия. Сега то пренася студени водни маси на голяма дълбочина в обратна посока - покрай двата американски материка чак до Антарктическия океан на юг.

Какво ще стане, ако двете течения се променят?

От Потсдамския Институт за изследване на последиците за климата отдавна предупреждават, че разрушаването на тази система, заради промените в климата, може да има непредвидими последици за природата и човека.

Топенето на глетчерите в Гренландия и валежите, които ще зачестяват, ще причинят приток на сладка вода към Арктическия океан. А с това ще отслабва и силата на американското дълбочинно течение.

Как ще се отрази това на сегашната климатична система? Какво ще означава за животинския и растителния свят една толкова масивна промяна на морските течения, които транспортират също хранителни вещества и кислород?

Ще промени ли това регионалните климатични зони - къде ще се стане по-топло, къде по-студено или по-сухо?

Ще успеят ли човекът и природата достатъчно бързо да се приспособят към новите условия?

Всички тези въпроси учените си задават още отсега. Те се опасяват, че в бъдеще ще зачестят наводненията по северното американско крайбрежие, а Европа трябва да се подготви за повече екстремни климатични явления.

Предишни изследвания по темата сочеха, че от средата на 20 век силата на Гълфстрийм намалява с около 15%, а новото проучване потвърждава връзката с глобалното затопляне, причинено от човешката дейност.

Безпрецедентни промени

"Резултатите от нашите проучвания сочат, че докъм края на 19 век Гълфстрийм е бил сравнително стабилен. В края на малкия ледников период (към 1850 година) течението започва постепенно да отслабва, а към средата на 20 век тенденцията се засилва. Някои от данните, с които са боравили учените, не са достатъчно пълни", посочва Левке Цезар от групата ирландски изследователи, включени в изследването.

Но въпреки това проучването дава достатъчно показателна картина. А тя сочи, че отслабването на Гълфстрийм е безпрецедентно от повече от хиляда години насам.