Различните хора могат да изпитват страх и безпокойство по различни начини и същото важи и за описанието на усещанията, които възникват, когато се страхуваме. Някои изпитват болка в гърдите, други изпитват болка в корема. Но традиционно, дълго време, учените разглеждат само мозъка като място, където се ражда и дебне страхът. Защо хората го усещат с цялото си тяло? 

Психиатърът Араш Джаванбахт от Университета на Уейн, САЩ, обяснява как страхът влияе на мозъка и тялото и какъв ефект оказва прекаленото безпокойство върху тялото, пише ScienceAlert.

Има няколко области в човешкия мозък, които участват активно в обработката на страха. Когато възникне опасност и се уплашите, сензорните сигнали първо се изпращат до амигдалата. Това е малка част от мозъка, която се намира до ушите. Тук се оценява текущата ситуация и се реагира на нея. Тоест човек разбира дали трябва да се спасява или трябва да приема всичко по-спокойно. И тази реакция настъпва много бързо.

Еволюцията е накарала амигдалата да се развие по такъв начин, че сигналите заобикалят областите на мозъка, които участват в логическото мислене и могат директно да повлияят на физическите реакции.

Хипокампусът се намира до амигдалата и е тясно свързан с нея. Той участва в запомнянето на това кое е опасно за вас и кое не. Например, ако човек погледне ревящ лъв в зоопарка, той се страхува, но хипокампусът блокира страха, защото лъвът не представлява заплаха.

Префронталната кора, разположена над очите, участва основно в когнитивните и социалните аспекти на обработката на страха. Тоест, човек може да се страхува от змия, докато не разбере, че тя не е отровна и не заплашва човека.

Въпреки че префронталната кора регулира емоциите, тя може също така да научи човек да се страхува и всичко зависи от социалната ви среда. Тоест може да не се страхувате от среща с ръководството, докато колега не ви каже, че има заплаха от уволнение. Ако мозъкът реши, че страхът е оправдан в дадена ситуация, той активира различни невронни и хормонални връзки, за да може човек бързо да се подготви за необходимите действия.

В същото време мозъкът подготвя човешкото тяло за възможността за интензивно физическо натоварване, ако например трябва да избягате. Моторният кортекс изпраща бързи сигнали до мускулите, за да ги подготви за бързи движения.

Тези мускули включват тези на сърцето и стомаха, които помагат за защитата на тези органи. Ето как се появява болка в гърдите или стомаха при стресови ситуации. Симпатиковата нервна система ускорява сигналите на мозъка към тялото, а симпатиковите неврони са разпределени в цялото тяло и са особено изобилни в сърцето, белите дробове и червата. Тези неврони карат надбъбречните жлези да произвеждат хормони като адреналин, които пътуват през кръвта, да достигне до тези органи и да увеличи скоростта на техните реакции на страх. За да се осигури адекватно кръвоснабдяване на мускулите, сигналите от симпатиковата нервна система увеличават сърдечната честота.

В белите дробове сигналите от симпатиковата нервна система разширяват дихателните пътища и често увеличават скоростта и дълбочината на дишането. Следователно, когато човек е уплашен, може да се появи задух. Тези сигнали също забавят стомаха и червата и намаляват притока на кръв, за да запазят кислорода и хранителните вещества за сърцето и мозъка. Поради това се появява дискомфорт в стомашно-чревния тракт.

Всички тези неприятни усещания в тялото се предават като сигнали обратно към мозъка, който ги обработва. Инсулата е част от мозъка, която участва в съзнателната обработка на болката и други неприятни усещания в тялото. Префронталната кора на мозъка също обработва тези сигнали и човекът или се чувства спокоен, защото няма нищо ужасно в това, което се случва с тялото, или, напротив, възниква още по-голямо чувство на тревожност, ако проблемът е сериозен.

Тези усещания понякога могат да създадат цикъл на нарастваща тревожност, тъй като карат мозъка да се страхува повече от дадена ситуация поради неприятни усещания в тялото. Въпреки че чувството на страх и безпокойство произхожда от мозъка, то може да се усети в цялото тяло, защото мозъкът променя функциите на тялото.