21-ви век може да се окаже най-благоприятният в човешката история. Това може да звучи малко странно, но вероятно не е преувеличение. Между заплахите от изменението на климата, пандемиите, разселването на хората, предизвикателствата, породени от ускоряващата се технология, ще определи съдбата на човечеството.

По същество това, което правим от сега до края на този век, вероятно ще определи бъдещето на живота на Земята (и вероятно отвъд!). Поради това предсказването на бъдещето в тези насоки е важно.

Нуждаем се от прогнози за населението и климатични данни, които имат отношение за различни сценарии и промени във времето. По този начин можем да планираме как ще храним и къде ще живеем.

В същото време можем да формулираме стратегии за защита и възстановяване на естествената среда, за да намалим стреса, който поставяме върху нея.

Въпреки че никога не е било лесно да се знае какво има зад хоризонта, съществуват основателни страхове, че появата на различни технологии - квантово изчисление, AI, напреднали биотехнологии и т.н. - всъщност ще направи невъзможно точното прогнозиране на бъдещите развития.

И така, какъв реалистично можем да очакваме да бъде животът до 2100 г.?

Нарастването на населението ще се стабилизира

Най-забележителната промяна може да е в броя на хората, живеещи на Земята. Според доклад от 2022 г. на Отдела за населението на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН (DESA), световното население ще достигне 10,4 милиарда до 2100 г.

До 2100 г. Азия и Африка ще представляват 4,78 и 3,92 милиарда и приблизително 83,5% от световното население.

В същото време се очаква да има значителен спад в темповете на нарастване на населението. С други думи, въпреки че до 2100 г. ще има повече хора на Земята, хората ще се появяват с по-бавна скорост.

Въз основа на прогнозите за населението на ООН се изчислява, че докато до 2100 г. ще живеят около 11,2 милиарда души, средният темп на растеж в световен мащаб ще падне до 0,1% и след това ще започне да намалява за първи път.

По същество 2100 г. ще бъде повратна точка за растежа на населението.

Икономическо равновесие

Нарастването на населението ще съвпадне с промените в нивата на бедност. Според Световната банка броят на хората, живеещи в крайна бедност, е намалял рязко през последните десетилетия, от 44% през 1981 г. на 37% през 1990 г., до по-малко от 10% през 2022 г. Днес повечето хора, живеещи в крайна бедност (приблизително 696 милиона) живеят в Южна Азия и Субсахарска Африка.

Икономическите прогнози обаче предвиждат, че тези региони ще бъдат и местата, където ще се случи най-впечатляващия икономически растеж през този век.

Според анализ за 2022 г., извършен от Universal Business School (UBS), световната икономика ще бъде оценена на около 2,169,665 милиарда долара (~2,170 квадрилиона долара), а Азия и Африка ще имат най-големи дялове — 952,093 милиарда долара (44%) и $842 150 (39%).

Анализаторите очакват, че между икономическия и демографския растеж, всеки населен континент на Земята ще е постигнал относителен икономически паритет до края на 21 век.

По ирония на съдбата, намаляващото несъответствие между нациите и континентите може да съвпадне с нарастващото неравенство в рамките на нациите. Докато крайната бедност ще достигне почти нула и средният жизнен стандарт ще се увеличи в световен мащаб, се очаква трилионерите да станат по-често срещани през втората половина на 21 век. Това може да означава, че относителната бедност действително ще се увеличи.

В момента някои анализатори и футуролози прогнозират, че добивът на астероиди и космическият туризъм може да са най-краткият път към статуса на трилионер. Това може да е една от причините двама от най-богатите хора в света днес (Илон Мъск и Джеф Безос) да са толкова заинтересовани от космическите начинания (SpaceX, Blue Origin).

Въпреки това, друго голямо начинание, свързано с най-богатите хора в света, е „Големи данни“. Това включва компютри, софтуер, търсачки, анализи, социални медии, машинно обучение и AI – същите индустрии, които направиха Бил Гейтс, Лари Пейдж, Сергей Брин, Марк Зукърбърг и Лари Елисън изключително богати.

Разгледани заедно с икономическите прогнози за следващия век, получаваме обща представа за това как може да изглежда портфолиото на един бъдещ трилионер.

Къде ще живеят всички?

Разбира се, всички тези допълнителни хора ще трябва да живеят някъде. Осезаема тенденция днес населението да продължава да преминава от селска към градска среда. Според доклад от 2020 г. на Международния институт за околна среда и развитие градското население в момента съставлява 56,2% от световното население.

Междувременно доклад, публикуван от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2020 г., изчислява, че 9 милиарда души ще живеят в големите градове до 2100 г., или приблизително 85% от световното население. Освен това Глобалният икономически форум прогнозира, че от 20-те най-населени града в света нито един няма да се намира в Китай, Северна Америка или Европа. Всъщност всичките 10 най-населени града ще бъдат разположени в Африка и Южна Азия.

Предизвикателствата за осигуряване на между 10 и 11 милиарда души, тъй като ресурсите са подложени на повишен стрес, ще стимулират иновациите и разработването на по-чисти, по-устойчиви алтернативи. Този процес ще е в ход до средата на века.

Нуждата от устойчив живот ще ускори развитието на „аркологии“ — сгради с размерите на град, където зелените площи и градските жилища съществуват едновременно. Развитието в космоса на затворени съоръжения с нулеви отпадъци с биорегенеративни системи за поддържане на живота също ще има приложения у дома.

Тези усилия ще бъдат улеснени от развитието на нанотехнологиите и широкото им използване през втората половина на века. Освен това „умните домове“ и „умните градове“ ще се слеят, за да създадат „умни държави“ и дори „умна планета“.

Адаптация и устойчивост

Всички тези прогнози трябва да се разглеждат заедно с развиващата се картина на изменението на климата и дали можем да го сведем до минимум. В зависимост от общото повишаване на средните глобални температури и свързаните с тях въздействия върху околната среда, вероятно ще има значителна промяна между 2050 г. и 2100 г.

Повишаващите се температури ще поставят допълнително затруднение за селското стопанство, водоснабдяването и градските центрове. Ще има също увеличение на смъртните случаи, причинени от екстремни горещи вълни, суша и наводнения. Очаква се това да доведе до бежански кризи, които ще изместят стотици милиони хора, предимно от крайбрежните райони и големите градове около екватора.

Сред по-страшните сценарии много гъсто населени региони може вече да са под вода до 2100 г. Това са: Джакарта, Дака, Лагос, Банкок, Ню Йорк, Маями и Ванкувър.

През 2017 г. приблизително 356 000 смъртни случая по света се дължат на горещи вълни, повечето от които са настъпили в градските центрове. Учените обаче прогнозират, че може да има до 50-кратно увеличение на смъртните случаи, свързани с жегата, до 2100 г. Това означава, че до края на века 17,8 милиона души могат да умират годишно поради горещините.

Напрежението, което това ще постави върху здравните служби, спешните работници и комуналните услуги, ще влоши още повече ситуацията, което ще доведе до пълномащабни хуманитарни кризи. В съчетание с икономическите загуби от повреда на инфраструктурата, ситуацията може да стигне до граждански войни.

Чиста енергия

С наближаването на средата на века по-нататъшните подобрения в ефективността, по-ниските разходи и нарастващата нужда от по-чисти алтернативи вероятно ще ускорят приемането на чиста енергия.

UN DESA изчислява, че с по-бързо приемане възобновяемите енергийни източници биха могли да съставляват 65% от енергийния сектор до 2030 г. и до 90% до 2050 г. До 2060 г. производството на нефт и газ може да приключи напълно, придавайки ново значение на термина „изкопаеми горива." Естествено, това повдига въпроса: какво ще направим за енергия и гориво?

Преди средата на века слънчевата енергия до голяма степен ще се прехвърли в космоса благодарение на слънчевите сателити. До втората половина на 21-ви век продължаващите усилия за разработване на космически асансьор може дори да са били реализирани.

Как ще работим

Ускоряването на технологичните промени значително ще повлияе на начина, по който хората ще работят. Въпреки че е трудно да се предвиди как променящият се характер на производството, комуникациите, финансите ще се отрази на хората професионално, някои развития се считат за много вероятни.

По-конкретно, налице е тенденцията на новите технологии, водещи до появата на нови работни места, докато други остаряват или направо изчезват. И като се има предвид потенциалното въздействие на изменението на климата, необходимостта от настаняване и изхранване на повече хора с по-малко ресурси, развитието на AI и квантовите изчисления и други нововъзникващи технологии, се очакват някои интересни тенденции. Например до 2100 г.:

Повечето хора ще бъдат самостоятелно заети или на свободна практика

Икономиките ще бъдат децентрализирани и разпределени

Всички транзакции ще бъдат цифрови

Парите може изобщо да ги няма

Целият труд и услуги ще бъдат автоматизирани

AI ще бъде интегриран на всяко ниво на производство

Ще бъде възможна 100% ефективност

Въз основа на тези нововъзникващи тенденции, най-популярните работни места до 2100 г. биха могли да включват следните професии:

Екологичен инженер, Специалист по климата, Специалист по разширение, Невропрактик, Космически лекари, адвокати и водачи, Контрольор на космическия трафик, AI/Робот Персонализатор, AI мениджър, Космически дизайнер, Генен програмист.
 
Ако стигнем до 2100 обаче, нещата може най-накрая да са се обърнали и възстановяването да е започнало. Но каква точно форма ще приеме това предстои да разберем.

Превод: GlasNews.bg