Изследователи от Университета в Падуа в Италия анализираха как болестите са се разпространили по целия свят през последните 400 години.
В проучване на статистиката, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, те стигат до извода, че разпространението и процентът на пандемиите в миналото са много различни от днешните. Шансът за рецидив също се е променил.
Използвайки статистически методи, те изучават мащаба и честотата на глобалните епидемии от едра шарка, чума, холера, тиф и грипен вирус.
Най-смъртоносната пандемия е от испански грип в съвременната история. Повече от 30 милиона души са загинали от него. Епидемията бушува от 1918 до 1920 г. и вероятно ще се повтори през следващите четири века.
Що се отнася до завръщането на коронавируса, учените са отредили 59 години на неговия бъдещ близнак.
Освен това през следващите 30 години вероятността от огнища на нови болести като COVID ще се увеличи три пъти.
Разследвайки вероятността от епидемия, която би могла да унищожи всички хора на планетата, те установяват, че статистическата вероятност за такава катастрофа, а именно появата на болест от такъв мащаб, е възможна не по-рано от 12 000 години по-късно.
Превод: GlasNews.bg
