Дълбоко в дълбините на вековни британски гробове учените са открили нещо ужасяващо и вълнуващо едновременно. От зъбите на трима древни хора бяха извлечени следи от патогенен микроорганизъм, прародител на прословутата чума Черната смърт. Тази бактерия е бродила из Великобритания много преди да стане известно, че е довела човечеството до ръба на изчезването в Европа.

Сред триото има двама тийнейджъри, чието последно място за почивка е масов гроб в Чартърхаус Уорън в Съмърсет, пише Science Alert. Те споделят съдбата си с жена на четиридесет години, която почива под ритуална могила в Левенс, Камбрия. Дали чумата е отнела живота им, остава загадка, но самото им съществуване свързва Великобритания с ранната история на тази смъртоносна болест.

Бактериите, открити в телата на тези хора, са различни от щама, причинил Черната смърт, пандемия, която безмилостно плъзна из Европа и Близкия изток в продължение на половин хилядолетие, оставяйки безброй жертви след себе си. Въпреки това, присъствието на тази ранна форма на Yersinia pestis във Великобритания е доказателство, че чумата е съществувала много по-рано, преди да се превърне в опустошителната форма, с която сме запознати.

„Намирането на патогени в проби на хиляди години е забележително развитие", казва Пуджа Свали, геномист от Института Франсис Крик в Обединеното кралство. „Чрез изучаване на тези древни геноми, ние придобиваме представа за разпространението и еволюционния път на тези микроби. Това може да ни помогне да идентифицираме най-важните гени в разпространението на инфекциозни заболявания".

Всъщност линията Yersinia pestis губи гени с течение на времето, което се отразява в последващи епидемии, причинени от същия патоген. Втората пандемия от чума, например, имаше толкова дълбоко въздействие, че промени не само човешкото общество, но потенциално нашия генетичен план.

Въпреки че се знае много за историята на чумата, генетичните изследователи все още се опитват да разкрият нейния произход и начин на предаване. Доказателства за съществуването на този патоген са открити в Евразия преди около 5000 години, по време на късния неолит и бронзовата епоха (LBN).

Чумата има два вида: бубонна или септицемична чума, която се пренася от бълхи, и белодробна чума, която се предава от човек на човек по въздушно-капков път. Интересното е, че най-често срещаните бактериални варианти в PNBV не са адаптирани да предават бълхи, което предполага, че тези прекурсори са малко по-малко страховити.

Но какво да кажем за разпространението на белодробната чума? Това беше въпросът, на който Свали и нейният екип се опитваха да отговорят. Те се обърнаха към зъбите на 34 души, съкровищница от запазена микробна ДНК. Тяхното изследване показа наличието на Y. pestis в зъбите на трима души, датиращи от около 4000 години.

Любопитство от онова време е масовият гроб в Съмърсет, в който са погребани две деца. Много от 28-те тела, погребани там, носят следи от насилствена смърт, което показва, че мястото е било използвано за бързо изхвърляне на трупове след конфликта. Може би децата са били заразени с чума по време на смъртта, но е малко вероятно болестта да е била окончателната им смърт.

Съдбата на жената в обредната могила обаче остава загадка.

Критично е, че бактериалната ДНК, извлечена от трите обекта, няма генетичен код за предаване на бълхи, черта, която се е появила едва преди около 3800 години. Това, което знаем от тази древна микробна капсула на времето, е, че Y. pestis е пресякъл Ламанша по-рано, отколкото смятаха учените, което предполага, че белодробната чума е била доста безстрашен пътешественик.

„С древна ДНК можем да проследим еволюцията на болестите във времето“, казва генетикът Понтус Скоглунд, също от Института „Франсис Крик“, „Бъдещи изследвания биха могли да ни помогнат да разберем как нашите геноми се борят с тези патогени, хвърляйки светлина върху нашето минало и възможно бъдеще срещи с болести“.

Превод: GlasNews