Жителите на Монтана изразяват нарастващото си недоволство от състоянието на спешната медицинска помощ в града.
Божидара Иванова публикува на 3 февруари във Фейсбук гневен пост, в който сподели разочарованието си от отношението и качеството на медицинските услуги, след като нейната майка е изпаднала в критично състояние.
Според Иванова, майка ѝ е имала сериозни здравословни проблеми, включващи силен световъртеж, повръщане и високо кръвно налягане. Линейката, за която тя благодари на екипа на спешна помощ, е реагирала бързо и професионално. Въпреки това, проблемите започват, когато жената е откарана в спешното отделение на болницата.
„В отделението на спешна помощ положението беше ужасяващо – вместо да окажат адекватна помощ, персоналът се държа грубо, обиждаше хората и обясняваше, че ‘нямало места’. Майка ми беше върната у дома със същите симптоми, без подобрение!“, споделя Иванова. Тя също така описва как в другата болница в града им е било отказано съдействие, тъй като там нямат спешен център. В крайна сметка, семейството ѝ остава без адекватна медицинска помощ.
От коментарите под публикацията научаваме, че този случай не е изолиран. Христин Стоянчова разказва подобна история с нейната баба. Жената също е страдала от световъртеж, повръщане и главоболие, но персоналът в спешното се е държал грубо и надменно. Стоянчова цитира докторка, която е посрещнала пациентката с думите: „За какво си дошла тук?“.
Множество други коментари потвърждават, че проблемите в спешната помощ в Монтана са системни. Хората изразяват тревога, че здравните заведения не предоставят нужната помощ, когато тя е най-необходима. Иванова пита: „Колко хора още трябва да пострадат, за да се промени нещо?“.
Семейство от Монтана се принуди да търси лекарска помощ за детето си в София
Гражданите настояват за подобрение в системата на здравеопазването, за повече персонал, по-добро отношение и по-добра организация в спешните отделения. Дали институциите ще обърнат внимание на тези тревожни сигнали, предстои да разберем.
Заглавната снимка е илюстративна.
