По-голямото количество чиста телесна маса невинаги е свързано с по-добро метаболитно здраве. Това показва ново мащабно проучване, което установява, че разпределението на мазнините в организма може да има съществено значение за риска от метаболитни нарушения.

Изследването, обхванало 59 269 възрастни, установява, че мазнините около вътрешните органи и натрупванията им в мускулната тъкан играят важна роля за връзката между чистата телесна маса, метаболитния синдром и повишената кръвна захар.

„Нашите резултати показват, че трябва да гледаме отвъд количеството чиста телесна маса, за да разберем по-добре метаболитното здраве на човек“, заявява пред Newsweek д-р Кандида Ребело, директор на Лабораторията по хранене и хронични заболявания към биомедицинския изследователски център „Пенингтън“, пише Newsweek.

По думите ѝ мястото, на което се натрупват мазнините, е от съществено значение. Особено внимание заслужават мастните отлагания около вътрешните органи и тези, които проникват в мускулната тъкан.

„Различните модели на разпределение на мазнините могат да повлияят на връзката между чистата телесна маса и метаболитния риск. Затова е важно да се разглеждат качеството и съставът на телесните тъкани, както и тяхното количество“, обяснява Ребело.

Защо чистата телесна маса има значение?

Проучването е публикувано в научното списание The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism. Изследователите са анализирали данни за телесния състав и метаболитното здраве на участници в британската биомедицинска база данни UK Biobank.

За целта са използвани два метода за образна диагностика: двуенергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA) и магнитнорезонансна томография (ЯМР).

Чрез тях учените са изследвали връзката между различните показатели за телесния състав, метаболитния синдром и повишените нива на кръвната захар.

Чистата телесна маса често се използва като косвен показател за количеството скелетна мускулатура. Причината е, че при много възрастни хора мускулите съставляват значителна част от нея и участват активно в регулирането на кръвната захар и реакцията на организма към инсулина.

Този показател обаче включва също костите и вътрешните органи. Поради това по-високите му стойности невинаги означават повече мускули.

Резултатите изненадали изследователския екип, тъй като установените зависимости се различавали според начина на измерване на чистата телесна маса.

По-високата обща чиста телесна маса, както и по-високите ѝ стойности, коригирани спрямо ръста, били свързани с по-голяма честота на метаболитен синдром и повишен гликиран хемоглобин. Последният показател отразява средните нива на кръвната захар за предходните приблизително два до три месеца.

Обратно, при хората, при които чистата телесна маса представлявала по-голям дял от общото телесно тегло, се наблюдавала по-ниска честота и на двете състояния.

Къде се натрупват мазнините?

Изследователите са обърнали специално внимание на висцералните мазнини, които се натрупват дълбоко в коремната кухина около вътрешните органи, както и на мастните натрупвания в самите мускули.

Учените са проучили и възможното влияние на половите хормони върху връзката между телесния състав и метаболитното здраве.

„Резултатите показват, че количеството мускулна маса само по себе си може да не дава пълна представа за метаболитното здраве и че разпределението на мазнините в тялото е важна част от тази зависимост“, заявява д-р Шри Лакшми С. Девараконда, водещ автор на изследването.

Учените подчертават, че откритията им не означават, че наличието на повече мускули е вредно за здравето. Според тях при оценката на метаболитния риск трябва да се вземат предвид количеството и разпределението на телесните мазнини.

Ендокринологът д-р Шира Ейтан от Ню Йорк, която не е участвала в изследването, също обръща внимание на ограниченията при измерването на чистата телесна маса.

„Чистата телесна маса включва костите и органите, както и мускулите, а DXA не може да покаже колко мазнини има вътре в мускулите“, обяснява тя пред Newsweek.

По думите ѝ авторите на проучването са установили, че висцералните мазнини и мастните натрупвания в мускулите влияят върху наблюдаваните зависимости. Това показва значението на мястото, на което организмът съхранява мазнините.

Означава ли това, че повече мускули увеличават риска от заболявания?

Специалистите предупреждават, че резултатите не бива да се тълкуват като доказателство за пряка причинно-следствена връзка между по-голямата чиста телесна маса и метаболитните нарушения.

„Това е напречно проучване, което показва връзки, но не доказва причинно-следствени зависимости. То не може да установи дали промяната в телесния състав би довела до промяна в метаболитния риск“, уточнява д-р Ейтан.

При този тип изследвания данните се събират за определен момент, което позволява да бъдат открити зависимости между отделни показатели, но не и да се установи кой от тях причинява другия.

Комбинирането на DXA и магнитнорезонансна томография е позволило на учените да разгледат по-подробно връзката между количеството мазнини, тяхното разпределение и метаболитното здраве.

Откритията могат да послужат като основа за бъдещи изследвания върху оценката на телесния състав. Според авторите измерването единствено на чистата телесна маса може да пропусне съществени различия между хората, свързани с натрупването на мазнини около органите и в мускулната тъкан.