Българската педиатрична асоциация препоръчва включването на две нови ваксини в задължителния имунизационен календар при децата: на ваксината срещу варицела и на тази срещу ротавируси. И двете в момента са само препоръчителни. Ваксината срещу ротавируси се поема от държавата по специална програма и е безплатна за децата, чийто родители желаят да ги ваксинират, докато тази срещу варицела се купува и е за сметка на родителите.

Освен това научното дружество на специалистите по детски болести предлага ваксината срещу човешки папилома вирус (HPV) да се прилага в по-широк възрастов диапазон: при момичета от 9- до 18-годишна възраст. И още: тази ваксина да се прилага безплатно и при момчета в същата възрастова група. В момента по Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка държавата поема ваксините на момичетата между 10 и 13 години. В България обхватът на младите момичета с ваксина срещу човешкия папилома вирус (HPV) е много нисък, а смъртността от рак на маточната шийка, който се причинява от вируса – висока. Така около 1200 жени годишно се разболяват от рак на маточната шийка в България и 700 умират заради късната диагностика.

Препоръките на педиатричната общност са базирани на споделения опит в рамките на Осмата експертна среща по ваксинопрофилактика в края на октомври, инициирана от Българската педиатрична асоциация с цел да се обсъди състоянието на имунизационната програма в България. Наскоро главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев съобщи, че очаква препоръки от педиатричната общност относно промени в имунизационния календар, а здравните власти обсъждат мерки за наваксване на обхвата със задължителните ваксини при децата.

През миналата година обхватът с важни ваксини от задължителния имунизационен календар падна под 90%. Въпреки това, критичната маса родители в страната следват задължителния имунизационен календар. Докато т.нар. "препоръчителни ваксини", каквито са тези срещу ротавируси и HPV вируса, са с много по-нисък обхват, макар да се поемат от държавата. Т.е. включването на още ваксини в задължителния календар категорично би повишило обхвата и би намалило заболеваемостта от ваксинопредотвратими заболявания.

Настоящите препоръки на БПА са най-сериозното предложение за промени в имунизационния календар от години. С актуалния имунизационен календар можете да се запознаете ТУК.

Какви промени предлагат специалистите?

Относно ваксината срещу ротавируси педиатрите предлагат тя да влезе в задължителния имунизационен календар и поради голямото социално и здравно значение на ротавирусните инфекции приложението на ротавирусната ваксина да се удължи до 8-месечна възраст. При ваксинация на недоносени деца трябва да се има предвид коригираната възраст.

Педиатрите предлагат в задължителния календар да влезе и ваксината срещу варицела. Специалистите препоръчват по възможност тя да се комбинира с тази срещу морбили, паротит и рубеола или да се прилага като готова четириантигенна ваксинационна формула.

В съответствие със заложените цели в Европейската инициатива за изработване на Национални ракови планове, педиатрите предлагат основната цел на HPV-ваксинацията до 2030 г. да бъде целеви имунизационен обхват на момичета (90%) и значим имунизационен обхват (над 50%) на момчетата.

За целта предлагат да се въведе по-голям възрастов диапазон на обхват на сега действащата програма: безплатно приложение на HPV-ваксината при момичета от 9- до 18-годишна възраст, както и да се въведе безплатно приложение и при момчета в същия възрастов диапазон.

При ваксината срещу морбили, паротит и рубеола педиатрите предлагат да се запази първият прием на 13-месечна възраст, а втората задължителна доза да се измести в по-ранна възраст – между 4-6 години, вместо на 12 години.

При ваксината срещу туберкулоза без промяна остава първичната ваксинация до 48-ия час след раждането и на 7-годишна възраст. Педиатрите предлагат да се въведат туберкулинови проби в 5-ти и 10-ти клас.

Относно ваксината срещу пневмококи предложението е да се въведат конюгирани ваксини, осигуряващи защита срещу повече на брой серотипове и съобразени с локалните епидемиологични данни и фармакоикономическите анализи.

Специалистите препоръчват още да се засили информационната кампания за необходимостта от менингококови ваксинации, особено при рисковите групи деца, а така също и при младежите, които продължават следващата фаза от своето висше обучение в чужбина.

Според тях трябва да се предвиди внос на менингококови ваксини в България, като препаратите вече са регистрирани у нас. "Тяхното приложение трябва да е съобразно характерните за България серотипове, а именно тип Б. Локалните епидемиологични данни сочат нарастващото разпространение и на серотип С, като процентното разпределение е 53:47 за серотип В спрямо С, W и Y (според данните на НЦЗПБ за периода 2013-2021 и СБАЛИБ за периода 2017-2022). В България е налична ваксина с покритие на тези 3 щама – на свободен пазар", посочват от БПА.

Педиатрите препоръчват също да се засили информационната кампания за необходимостта от хепатитна ваксинация, особено при рисковите групи деца и възрастни в затворени колективи, изложени на лоши санитарно-битови условия.

Относно ваксината срещу Covid-19 педиатрите препоръчват приложението им при деца с подлежащи хронични дихателни, сърдечносъдови, ендокринни, ревматологични и хематологични заболявания, както и за деца с наднормено тегло.

Педиатрите препоръчват и ежегодна противогрипна ваксинация с 4-валентна ваксина на всички деца над 6-месечна възраст.

"С цел осигуряване на лигавичен имунитет за децата над 24-месечна възраст препоръчваме ежегодна противогрипна ваксинация с 4-валентна, жива, назална противогрипна ваксина, както и включването ѝ като препоръчителна в Наредба 15 и в съществуващата противогрипна безплатна програма в България", допълват специалистите.