Американка е третият човек в света и първата жена със смесен произход в трайна ремисия на ХИВ, благодарение на трансплантация на стволови клетки от кръв от пъпна връв. Това показва изследване, представено на Конференцията по ретровируси и опортюнистични инфекции на 15 февруари 2022 г.
Първата жена, излекувана от ХИВ

Жената, която по данни на изследователите е на средна възраст и от смесена раса, е диагностицирана с остра миелоидна левкемия четири години след диагнозата ХИВ.

По време на лечението на рака жената получава високи дози химиотерапия, която унищожава кръвните й клетки. Поради това е извършена трансплантация на стволови клетки от възрастен член на семейството. Осъществената операция служи за поддържане на кръвните й клетки, докато жената получава стволови клетки от кръв от пъпна връв от новородено, с което няма роднинска връзка – метод, който може да отнеме до един месец, преди да стартира производството на собствени клетки. Интересно обаче е, че донорът е носител на мутация, известна с името CCR5-delta 32, която прави клетките на жената устойчиви на ХИВ инфекция.

Малко повече от три години след трансплантацията, извършена през 2017 г., жената спира да приема лекарства за ХИВ, известни като антиретровирусна терапия, и в продължение на 14 месеца вирусът е неоткриваем.

Случаят е част от голямо американско изследване, което проследява 25 души с ХИВ, подложени на трансплантация на стволови клетки, взети от кръв от пъпна връв, за лечение на рак и други сериозни заболявания.

Според д-р Маршал Глесби, асоцииран ръководител на Отдела по инфекциозни болести в „Weill Cornell Medicine“ и член на изследователския екип, предимството на използването на кръв от пъпна връв е, че се взима от национално хранилище, което позволява на учените да идентифицират мутацията, при която липсват рецепторите, използвани от вируса за заразяване на клетките.

Мутация на гена CCR5

Мутацията е наблюдавана и при другите два известни случая на хора в трайна ремисия, на които също са трансплантирани стволови клетки.

Тази мутацията се среща предимно при хора от северноевропейски произход, ограничавайки броя на лицата, които могат да се подложат на трансплантация. Въпреки че пациентката в проучването е със смесен произход, тя се оказва подходяща за трансплантация, което показва, че наборът от реципиенти от различен расов произход е по-широк. При кръвта от пъпна връв не се търси високо съвпадение, каквото е необходимо при стволовите клетки на възрастни донори.

„Така че кръвта от пъпна връв потенциално би била по-широко достъпна за хора с ХИВ, които се нуждаят от трансплантация, поради липсата на необходимост от толкова строго съвпадение.“, коментира Глесби пред CNN.

Д-р Иван Брайсън, ръководител на Катедрата по детски инфекциозни болести на Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис и главен изследовател на проучването, споделя, че мъж, който първоначално е бил включен в изследването, е починал в резултат на рецидив на раково заболяване, преди резултатите му да бъдат оценени.
Трансплантацията на стволови клетки не е приложима при всички хора с ХИВ, пише Фрамар.

Според Брайсън около 50 души годишно, които имат ХИВ и рак на кръвта, могат да се възползват от този подход.

„Това не е вид лечение, което би било подходящо за хора, които нямат медицинска нужда от трансплантация.“, съгласява се Глесби. Този вид трансплантация може да бъде фатална при 20% от хората, споделя Глесби, или може да причини други здравословни проблеми.

„Жената е имала основно заболяване, което изисква трансплантация на стволови клетки, така че не искам хората да мислят, че това е нещо, което може да се приложи на 36-те милиона души, които живеят с ХИВ.“, казва д-р Антъни Фаучи, директор на Националния институт по алергии и инфекциозни болести, във вторник в интервю за радиопредаването „Разговори за здравеопазването“. „Не е практично да се мисли, че това е нещо, което ще бъде широко достъпно.“