Гигантски подземни градове, способни да издържат на климатичен колапс, ядрена война и дори удар от астероид - това вече не е само сюжет от научната фантастика. Според британския дизайнер Филип Поли подобни самодостатъчни убежища могат да се превърнат в най-добрия шанс за оцеляване на човечеството през следващите десетилетия.

Поли, чиято работа е свързана с концептуален дизайн, футуристични технологии и устойчиви системи, смята, че е настъпило времето за изграждане на местообитания със затворен цикъл. Идеята му е хората да могат да живеят години наред в подземни комплекси, без необходимост от външно снабдяване.

Според публикация на Daily Express, дизайнерът развива концепцията си върху натрупания опит от по-ранни проекти, сред които подводното местообитание Sub-Biosphere 2. Днес той работи върху модели за мащабни подземни комплекси, които да осигуряват всичко необходимо за живот – вода, кислород, храна и енергия.

По думите му климатичните промени вече превръщат Земята в място с все по-екстремни условия.

„Климатичните промени са най-голямата заплаха, с която човечеството някога се е сблъсквало. Те не са еднократно събитие, а бавна и сложна криза, която подкопава всичко, от което зависим – храната, водата и стабилността на обществата“, казва Поли.

Освен климатичните рискове той посочва и други заплахи – геополитически конфликти, бъдещи пандемии и космически опасности. Според него подобни подземни комплекси трябва да се разглеждат като критична инфраструктура, а не като убежища само за най-богатите или като сюжет от фантастичен филм.

Дизайнерът припомня, че вече съществуват реални примери за продължителен живот в затворени системи – военни бункери, антарктически научни станции и подводници. Следващата стъпка е тези технологии да бъдат разширени така, че да поддържат значително повече хора и да бъдат напълно самодостатъчни.

Според него необходимите инженерни решения вече съществуват или са напълно постижими. Рециклирането на вода, производството на кислород, вертикалното земеделие и затворените екосистеми могат да осигурят дългосрочен живот под земята.

Най-сериозното предизвикателство обаче не е технологично, а психологическо.

„Да поддържаш психическото здраве на хора, които години наред живеят без естествена светлина и без връзка с външния свят, е далеч по-трудно от изграждането на самата инфраструктура“, обяснява Поли.

Той смята, че изкуственият интелект и добавената реалност могат да помогнат, като създават усещане за пространство, принадлежност и социален живот.

Британецът прави и интересна връзка с бъдещите мисии до Марс. По думите му човечеството първо трябва да докаже, че може да изгради напълно затворени и устойчиви системи на Земята, преди да ги пренесе на друга планета.

„Няма да отидем на Марс, за да експериментираме. Ще отидем, за да оцелеем. Затова трябва първо да се научим как да правим това успешно тук, на Земята“, казва той, като допълва, че би искал да чуе мнението на Илон Мъск по този въпрос.

Според Поли изграждането на подобни подземни комплекси би могло да започне още през следващото десетилетие, ако има достатъчно инвестиции и политическа воля.

Най-голямата пречка, смята той, не е липсата на технологии, а липсата на обществен консенсус.

„Инженерните решения вече съществуват или са напълно постижими. Истинският проблем е да убедим хората, че това не е научна фантастика, а необходима инфраструктура за бъдещето“, заключава британският дизайнер.

Присъединете се към канала на Glas News във Facebook, за да следите най-важните новини от деня първи.