В галерия „Тейт Модърн“ предстои да се открие изложба, посветена на Фрида Кало, която вече е огромен успех.

Миналата седмица лондонската галерия съобщи, че вече са продадени над 41 000 билета за „Фрида: Създаването на икона“, която се открива на 25 юни.

Това я прави изложбата с най-много предварителни продажби в цялата история на „Тейт“ - титла, която преди това е била носена от ретроспективна изложба на Дейвид Хокни през 2017 г.

Това също така показва влиянието, което Кало продължава да има върху света. Обичана от феновете заради свирепия си дух, изкуството, което разчупва границите, и дълбоката си честност за най-грозните части от живота си. Тя също така изведе мексиканското изкуство в светлината на прожекторите.

Но все пак понякога изглежда, че най-голямото ѝ наследство е продаваемостта на лицето ѝ - и тези вежди.

 
 
 
View this post on Instagram
 
 
 

A post shared by Jian Yang (@jianyang1979)

Стилизиран и опростен, образът на Кало вече може да се намери върху тениски, чанти, маски за очи, калъфи за телефони, ръкавици за фурна и саксии за растения.

Тази капиталистическа еволюция е изследвана в новата изложба на галерия „Тейт“, но също така повдига въпроса: как външният вид на Кало е станал толкова продаваем? И рискуват ли тези артикули, с тяхната привлекателност за масовата публика, да загубят истинското значение и сила на нейното наследство?

Манията по Фрида Кало 

Това смесване на нейните произведения на изкуството и реалния ѝ външен вид я е превърнало в образ с култов статус. Със сигурност нейният смел, бохемски вид с изпъкващи цветове и флорални аранжировки се превръща в привличащ вниманието и възпроизводим мотив.

Гъстите ѝ вежди и суровите, безмилостни изображения на самата нея също са в хармония с настоящото отхвърляне на изкуствените и конформистки стандарти за красота. Да имате лицето на Кало върху чантата си означава, че подкрепяте ценностите на небръснатата, изцяло естествена красота.

Или може би я виждате като олицетворение на неподходящите.

„Преди си мислех, че съм най-странният човек на света“, уж е казала тя. „Прочетете това и знайте, че да, вярно е, аз съм тук и съм също толкова странна, колкото и вие.“

Фрида като култова фигура

Не е необичайно да се намери автопортрет на художник, отпечатан върху дреха, чанта или аксесоар. Но при Кало не само нейните психологически дълбоки автобиографични изображения украсяват подаръци и джаджи.

Червени устни, черни очи, моновежди и тъмна коса, обсипана с цветя, и веднага разбирате, че това е Кало - дори в минималистичен стил. Още през 70-те години на миналия век нейният образ е бил разлепен по билбордове и асимилиран в модния дизайн.

Сега, освен занаятчиите в Etsy, корпорации като Forever 21, създателят на Барби Mattel и Vans предлагат стоки с нейния лик.

За познавачите на живота ѝ, изборът да носи лицето на художника също предполага подкрепа за фигура, която е емблематична като знаменосец на женската смелост и храброст пред лицето на несгодите.

На 18-годишна възраст Кало преживява инцидент, който променя живота ѝ. „Тя се возела в автобус в Мексико Сити, когато бил ударен от трамвай. Метален парапет пробил корема ѝ; гръбначният ѝ стълб бил счупен на три места. Никой не вярвал, че ще живее, нито ще проходи отново“, описва биографката Стефани Менсимер.

Но Кало не позволила това да я спре да започне да рисува, дори когато била обвита в гипсова отливка на цялото тяло.

Животът, който последвал, бил поредица от трагични и травматични преживявания, включително брачни афери, развод и изтощителни здравословни проблеми.

Това направило Кало архетипен образ на проблемна, страдаща художничка и я митологизирало в култова героиня.

Някои учени като Маргарет А. Линдауер твърдят, че това е изкривило оценката на нейното изкуство, където има „едно към едно асоциация на житейските събития със значението на картината“.

Но за нейния образ това означавало, че той станал още по-емблематичен и масово продаваем, натрупвайки всякакви символични значения - от еманципацията на половите роли до посланика на лицевото окосмяване.

Въпреки това, комерсиализацията на нейния образ, който сега се появява на пръв поглед върху всякакъв вид масово произвеждани стоки, го е откъснала от по-дълбоките му значения, така че той съществува единствено като стилен и стилизиран символ на готино.

Както го виждат авторите на уебсайта Messy Nessy, тя се е превърнала в „калъп на предишното си аз, като през цялото време печели за капиталистическите корпорации по начини, по които художничката не би искала“.

Превод: Glasnews.bg