Човешкият мозък не е еволюирал, за да се буди с аларма, да проверява социалните мрежи още преди закуска, да научава за поредната световна криза и едновременно с това да сравнява живота си с този на непознати.
Според нов научен обзор, публикуван от психолози и социолози от Сингапур, много от проблемите на съвременния човек, като стресът, самотата, тревожността и постоянният страх, че изостава от останалите, могат да се обяснят с т.нар. еволюционно несъответствие. Това означава, че психиката ни е формирана за среда, която вече не съществува.
Вместо да провеждат нов експеримент, учените анализират десетки изследвания върху живота в големите градове, социалните мрежи, социалното неравенство, психичното здраве и съвременните глобални кризи, като климатичните промени, войните, икономическата несигурност и технологичните промени.
Мозък, създаден за малки общности
Според авторите хората са еволюирали в малки групи, където всички са се познавали. Днес живеем сред милиони непознати, непрекъснато се сравняваме с други хора и получаваме поток от тревожни новини през телефоните си.
Същото явление се наблюдава и при животните. Бръмбари се привличат от лъскави бирени бутилки, насекоми летят към изкуственото осветление, а птици се блъскат в стъклени сгради. Причината е, че инстинктите им не са приспособени към изкуствената среда. Според учените нещо подобно се случва и с хората.
Защо социалните мрежи ни влияят толкова силно
В миналото човек е сравнявал социалния си статус с няколко десетки души от собствената си общност. Днес се сравнява с инфлуенсъри, знаменитости, бивши съученици и внимателно подбрани снимки на напълно непознати хора.
Изследователите смятат, че проблемът не е толкова времето пред екрана, колкото непрекъснатото излагане на показатели за популярност, богатство, външен вид и обществено одобрение.
Това засилва усещането, че животът е постоянна надпревара.
Решението не е само в отделния човек
Авторите подчертават, че не призовават към връщане към живота на праисторическия човек. Съвременната медицина, технологиите и комуникациите значително подобряват качеството на живота.
Те обаче смятат, че ако съвременната среда подхранва хроничен стрес, самота и постоянно сравнение с другите, решенията не могат да се изчерпват със съвети като „спете повече“, „медитирайте“ или „станете по-устойчиви“.
Според учените градовете трябва да предлагат повече зелени пространства и квартали, които насърчават личните контакти. Работните места могат да ограничат излишната конкуренция, а социалните платформи да намалят акцента върху показателите за популярност.
„Трябва да създаваме решения, които работят в съответствие с човешката природа, а не срещу нея“, заключават авторите.
Превод: GlasNews.bg
