Конституцията на Римската република позволява на всемогъщ диктатор да ръководи държавата по време на криза. Повечето диктатори се запомнят не с постиженията си, а с подчинението си на римския закон.
Римска република
След като жителите на Древен Рим изгонили последния крал Тарквиний Гордият през 509 г. пр.н.е. д., те се заклели никога повече да не служат на друг цар. В резултат на това се формира Римската република и се създава конституция, която не позволява цялата власт да бъде концентрирана в ръцете на един човек.
Вместо един крал в Древен Рим започнали да управляват двама консули. Те били избирани по време на народно събрание, наречено Comitia Centuriata, и били назначавани на позицията от Сената. Всеки консул можел да налага вето върху решенията на другия. И двамата зависели от Сената, за да изпълняват своите укази, пише Big Tnink. Междувременно Сенатът, който се състоял главно от патрицианската управляваща класа, трябвало да се бори с плебейските трибуни, тоест представители на по-ниските класове на обществото.
Диктаторите на Древен Рим
Единствената слабост на тази система за управление беше разкрита при извънредни ситуации, изискващи бързи и решителни действия. За да може Римската република да се справи с кризата, е въведена система за назначаване на временни диктатори, които имат повече власт от консули, сенатори и дори от минали римски крале. Тези римски диктатори са били по-могъщи от императорите. Според римската конституция императорът и сенатът се считат за равни, като последният поема задълженията и отговорностите на народните трибуни.
Диктаторите са били най-могъщите хора в Римската република. Никой не можел да налага вето на техните решения; те можели да назначават войници в армията и да планират военни кампании. Диктаторите също можели да преследват враговете на Римската република. Временните диктатори се избирали за шест месеца и най-интересното е, че след този период те не можели да носят отговорност за определени действия.
Между 501 и 202 г. пр.н.е. В Римската република временни диктатори са назначавани 85 пъти. Най-често те са били назначавани по време на война, но също така и в периоди на вътрешни разногласия в републиката.
Най-големите диктатори на Древен Рим са запомнени не толкова с постиженията си, колкото със спазването на законите. След като приключат задълженията си, диктаторите се връщат към обикновения живот на римски гражданин. Учените все още са изненадани, че нито един диктатор не се опитал да вземе властта в свои ръце, въпреки че имал право да прави промени в римската конституция.
Въпреки че диктаторите многократно спасявали Римската република от колапс, те имали своите критици. В по-късните периоди на републиката правата на диктаторите били все по-ограничени и те трябвало да зависят от финансовата подкрепа на Сената. Освен това властта на диктаторите е ограничена само до територията на съвременна Италия, въпреки че по това време Рим разширява властта си далеч отвъд границите си.
Сула и Цезар
Длъжността на диктатора постепенно запада, докато не била възродена от военния водач Луций Корнелий Сула в началото на 1 век сл. н. е. Той стана победител в десетгодишна гражданска война. Като диктатор той използва властта си, за да смаже опозицията и също така да укрепи конституцията, за да предотврати бъдещи граждански войни.
Въпреки че Сула се назначил за постоянен диктатор и заемал тази длъжност в продължение на 3 години, той все пак подал оставка веднага щом основната му задача, която според него била да пише закони и да възстанови конституцията на държавата, била завършена. Но управлението на Сула няма нищо общо със старите диктатури, освен името и някои външни прояви.
Смята се, че диктатурата на Сула бележи началото на пътя на Римската република към Римската империя. Въпреки това в Древен Рим през 40-те години на 1 век пр. н. е. избухва нова гражданска война, след което известният командир Гай Юлий Цезар се провъзгласява за вечен диктатор през 44 г. пр.н.е. Той не остава дълго на власт и е убит в резултат на заговор. До основаването на империята оставало малко, докато Октавиан Август излиза победител от нова гражданска война и става първият император на Римската империя през 27 г. пр.н.е.
Освен царуването на Юлий Цезар и Луций Сула, повечето диктатори остават верни на римската конституция, която им дава власт. Благодарение на тях римската диктатура сега се смята за много успешна форма на извънредно управление.
