Откриването на нови вкаменелости кара британските учени да смятат, че съществуването на чудовището от Лох Нес е било „правдоподобно“.
Предложението дойде, след като изследователите откриха останки на малки плезиозаври, морски влечуги с дълги шии, в речна система на 100 милиона години, която сега е пустинята Сахара в Мароко, което предполага, че те може да са живели в сладка вода, пише The Independent.
Вярващите в чудовището от Лох Нес отдавна вярват, че обитаващото езерото същество може да е праисторическо влечуго, подобно на плезиозавъра, но критиците твърдят, че чудовището не може да живее в сладка вода.
Новото откритие, направено от изследователи от университета в Бат в Обединеното кралство, предполага друго.
Чудовището от Лох Нес, създание в шотландския фолклор
Чудовището от Лох Нес, наричано на галено Неси, е създание в шотландския фолклор, за което се твърди, че обитава езерото Лох Нес в местните планини.
Често то се описва като голямо, с дълга шия и с една или повече гърбици, стърчащи от водата. Интересът и вярванията в създанието варират, откакто е привлечено вниманието на целия свят през 1933 г. Доказателствата за съществуването му са анекдотични, с редица оспорвани снимки и сонарни показания.
Вкаменелостите, открити в пустинята на Мароко, включват кости и зъби от триметрови възрастни и кост на ръка от бебе с дължина 1,5 метра. Те насочват към това, че тези същества са живели и са се хранели в сладка вода, заедно с жаби, крокодили, костенурки, риби и огромния воден динозавър Spinosaurus. Тези вкаменелости предполагат, че плезиозаврите са били адаптирани да понасят сладка вода, вероятно дори прекарвайки живота си там, подобно на днешните речни делфини.
Останките включват прешлени от шията, гърба и опашката и зъби и кост на млад екземпляр. „Костите всъщност ни разказват много за древните екосистеми и животните в тях [и те са] много по-често срещани от скелетите… те ви дават повече информация, с която да работите“, каза д-р Ник Лонгрич, кореспондент на изданието. „Костите и зъбите са открити разпръснати и на различни места, а не като скелет“, каза д-р Лонгрич.
„Така че всяка кост и всеки зъб е различно животно. Имаме над дузина животни в тази колекция.“
Докато костите предоставят информация за това къде са умрели животните, зъбите са интересни, защото са били изгубени, докато животното е било живо, така че те показват къде са живели животните. Нещо повече, зъбите показват силно износване, като тези рибоядни динозаври Spinosaurus.
Учените твърдят, че това предполага, че плезиозаврите са яли една и съща храна, като са забивали зъбите си върху рибите, които са живели в реката. Това подсказва, че те са прекарали много време в реката, а не са били случайни посетители.
Докато морски животни като китове и делфини се скитатпо реките, или за да се хранят, или защото са се изгубили, броят на вкаменелостите на плезиозаврите в реката предполага, че това е малко вероятно.
По-вероятната възможност е, че плезиозаврите са били в състояние да понасят прясна и солена вода, както правят някои китове като белугата. Възможно е дори плезиозаврите да са били постоянни жители на реката.
Малкият размер на плезиозаврите би им позволил да ловуват в плитки реки, а вкаменелостите показват невероятно богата рибна фауна. Д-р Лонгрич каза: „Всъщност не знаем защо плезиозаврите са в сладка вода. Това е малко противоречиво, но кой може да каже, ние, палеонтолозите, винаги сме ги наричали „морски влечуги“, те трябваше да живеят в морето? Все пак много морски родове са нахлули в сладката вода.“
Превод: GlasNews.bg
