01.11.1980 г. Ротердам – кея

00,15 часа Температурата е 2 градуса, прогнозата е, че ще падне под нулата. Попадам в бригадата, която получава заповед да източи водата от шланга на пожарната помпа. Цветисти псувни помагат за изпълнението на „мократа“ поръчка.

Започва отлив – 180 сантиметра надолу. Парадният трап става почти хоризонтален. Приливът ще възстанови геометрията му, но за кратко, след обед предстои маневра за отплаване.

08,00 часа Влекачи тътрят грамадни контейнеровози към морето, сред минути - същата картина в обратна посока. Вече разтоварват бронза от втори хамбар направо на шалан. Стоп, 8-9 докери превземат нашия моряшки салет. Кофетайм. На минутата идва и един с димящ съд и разлива. Никой не пали цигара. Не си дават зор, а им спори работата.

Много студено, но разполагам само с няколко часа да надникна към Ротердам. Тръгвам, след като имам записано в бележник точното местоположение на кораба в огромното пристанище – най-голямото в Европа.

Зелен и подреден град. Като че ли велосипедите са повече от автомобилите. Като за градски транспорт автобусът е направо луксозен. И пудели сред пасажерите. Претъпкани магазини, дали защото е събота? И толкова често навсякъде чувам „тенкю“. Да, прозорците на жилищата, дори на нискоетажните, наистина са без пердета и намирам за симпатична тази особеност на холандския бит и култура. Невъзможно е в Ротердам да срещнеш някого, който на молбата ти да помогне с информация да отговори само с усмивка или вдигане на рамене. Всички говорят английски, но ми се стори, че езикът на Шекспир звучи с немски акцент. Емилиян Станев не се е чувствал уютно в подредеността на Запада и е бързал да се върне дори от град като Париж. Опазил ме Бог да се правя на космополит след няколко часа в Ротердам, но в зениците си отнасям запечатана картина, недостъпна за обикновен турист. А тя се вижда дори с едно надничане от финестрина на каютата ми. Шалани с леки автомобили върху тях. Три в едно: жилище, месторабота и транспорт на по-малко от една ръка разстояние за обитателя – собственик или наемник. С удоволствие бих работил като пазач на морски фар – запазвам си мечтанието за стари години, но на момента съм готов за такъв шалан. Така че никак не бързам да напусна града и страната, но бързам да се върна на кораба.

15,30 часа Пилот на борда. Маневра за отплаване. С колата си на кея пристигна само един брегови моряк. Сложи ръкавици, отдаде въжетата на бака и кърмата, прибра си съботния овъртайм и натисна газта към дома.

18,15 часа С Вальо спешно местим щормовия трап на ляв борд. Пилотът търси подветрената страна. Такъв вятър ме е брулил само на връх „Ботев“. Около 7 бала, а пронизва като 17.

21,45 часа Плитководното Северно море ври от избухлива, къса и зла вълна. Не клати, а друса, корабът подскача. Отново щормтрап на десен борд. При „стоп машини“ вятърът върти „Пловдив“ и той разваля успоредността си с пилотския кораб. „Най-малък напред.“ Задържаме.

Морска сюита. Двата кораба подскачат леко като композиционен фон, два прожекторни снопа се събират на аванссцената, където пилотската лодка енергично, като в руски танц, изпълнява опасното си соло. Трябва да има морска Терпсихора. Пилот увисва по степенките на трапа. Може би по-трудни са подобни стъпки само на Луната.

След като за по-малко от денонощие два пъти газихме река Маас с бак и кърма към Ротердам, около 01,00 часа би трябвало да сме в устието на река Шелда към Анверс, а призори – на кей.

Излизаме от Холандия, навлизаме в Белгия, а в моряшкия салет телевизията ни събира с концерт на шведския квартет АББА.

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ