ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „БОТЕВ“

02.07.1982 г. Преход Куба - Перу, Тихи океан

08,00 – 12,00 часа След нощното преминаване през Панамския канал Тихият океан ни посреща не особено приветливо. Крив работен ден след безсънната нощ. С Емо и Ачо се мотаем из трети хамбар и опитваме отпушването на сантини. Тиня около смукателите. Заради вятъра и вълната не можем да отворим люк, нямаме естествена светлина и караме на лустра. Абе каква работа, даже цигарите на вървят. Измъкваме се по трапа като от танк или подводница, а духалото насреща прави опит да ни върне обратно. Този път косите ми са разрошени в посока на екватора

12,15 часа. Виждали ли сте люто чушле, ситно като нокът на кутре? На въоръжение в менюто след зареждането с продукти в Кристобъл. Кой дявол ме накара да гризна? То събрало всичката злоба на света. Повече от половин час плаках и стисках между зъбите си коричка хляб. Не помага.

13,00 часа Възможно най-краткото общокорабно събиране, не е събрание. Само едно изречение от капитана:

- Героите от снощните алкохолни фиести след прибирането в България да си търсят алкохолен кораб!

03.07.1982 г., 16,10 часа

Загатнат до прозирно бяло в далечината е брегът на Еквадор. Точно в минутата, когато бакът на кораба пресече нулевата географска ширина, на лодъчна палуба се появи царствена свита, начело с повелителя на моретата и бурите Нептун (Бабрата). В свитата му са Амфитрита (Барбата), негърчетата Мамбо и Джамбо (Емо и Весо), доктор Ох боли (Бобсън), Фигаро (Тошо Шплента) и оберкелнер (шефмеханикът). Рапорт като на парад на капитана пред Повелителя със страшния тризъбец. Негърчетата сякаш са току-що слезли от кокосовите палми, но Фигаро берберинът се проявява като капапин, а оберът - като обирджия. Да прощава Амфитрита, но повече прилича на пристанищно момиче. Моряци от сой и със стаж, общо 15 души, между които и старпомът, за първи път пресичат екватора. Минахме без цапотене с графитна смазка, а само с постна боя и какао за миросване. И глътка уиски (океанска вода с боичка). Накрая – бух в басейна. Смяха се от душа зрителите, комай по-малко на брой от антуража на Бога и кръщаваните, но въоръжени с кинокамера и фотоапарати. След ритуала моряшкото ми име е Афала (вид делфин).

Капитанът разреши вечеря с 50 грама концентрат на човек. След като почти пропуснах обяда заради лютото чушле, поне хапнах доволно.

05.07.1982 г., 10.30 часа Днес излизаме от екваториалната и навлизаме в тропическата зона на южното полукълбо. Нацупен небосклон, много рядко пробиват по няколко слънчеви лъчи, колкото да разпилеят шепа сребърни монети в океана. Вчера температурата на  водата бе 26 градуса, а сега – 21. Нормално, щом сме в разгара на южната зима.

13,00 часа. В трети хамбар протече задбордна вода. Проби заварката между контрафорса и надлъжната укрепваща планка, малко под моментната водолиния. Веднага на пожар долу се събраха капитанът, шефмеханикът и старпомът.

17,45 часа Течът в трети хамбар запушихме с кофраж и цимент. Участвах като еднолично обслужващо звено на палубата за подаване и извличане на материали. Бях с връхно яке, но при такъв вятър станах на шушулка от студ. Егати екватора, поне половин час реанимирах под топъл душ. И лека нощ под две вълнени одеяла.

06.07.1982 г., 07,30 часа Наближаваме крайната точка, гледам оловните океански води и все по-често мисля за обратния път. Идва миг, когато пред очите изплуват очертанията на напуснатия бряг, човек се плаши като си помисли колко далече се е загубил в безкрая на времето, морето, разстоянията. В моряшкия салет виси стара географска карта, омаслени пръсти са оставили следи по източни и западни маршрути, но най-омаслено е кътчето България. Явно там моряшките очи и ръце се задържат най-дълго.

11,30 часа Общокорабно събрание. През нощта някой е разбил катанеца на лечебницата и е задигнал три банки антибиотик. Кой ли от екипажа е прокапал? Разбираемо е. Трудно се понася бекярското скотство, на простора в каютата висят целомъдрено прани гащета със следи от неволни полюции. Еротични сънища… Някой е предпочел да се възползва от отзивчивостта на пристанищните талиманки в Куба.

Конското чете вуйчо (така наричаме помполита), пенсионер, който прави рейс поради стари заслуги: Другари, да не изпадаме в мнителност, в такъв случай това вече не е екипаж. Самолечението е опасно. Имаме доктор, добър специалист и дискретен човек, нека този, който е взел антибиотика, да го върне и да разчита на него. До връщането в България ще се оправи работата с гаранция за лекарска тайна. Ама не бива така с взлом…

Доки наистина е нашишкавял симпатяга, кротко реди пасианси и когато сяда на стола, шкембето му просто се изсипва на скута. Нищо против нямаме да не ползваме квалификацията му и дори да бъде единствен ползвател на басейнчето на лодъчна палуба, понякога като нуди плаж. Но няма моряк толкова луд, че да повярва в „дискретност“, известна на половин Варна.

Неколцина от палубна команда си позволихме да попитаме капитана защо се е съгласил вуйчо да занимава цял екипаж с пустословици?

- Писна ми от интензивни старци!

Миля след миля все същият камшичен вятър, заради който океанът изглежда не развълнуван, а подгонен и металните крила на мостика подрънкват като доспехи на сражаващ се рицар. И все още не съм зърнал профила на Андите.

 

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ