ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „КАРАВЕЛОВ“

19.04.1987 г., преход Бургас – Тайван

12,30 часа Най-после разпореждане за старт към Тайван. Вира котва, но мина около час и се наложи да искаме разрешение да останем без ход. Не работи охлаждането на маслената магистрала на главния двигател и на таблото сред зелените светлинки се появиха три червени точки. Същинска коледна елха.

- Това е знак, че Нова година ще срещаме в морето – пророкува Мишо Градското.

Не повярвах, дотогава има почти девет месеца. Сега трябва да свиквам с нови усещания. Вече не съм на палубата с постоянен вятър в косите и море в очите, а в нещо като завод, който се клати. Уча се да контактувам с жестове и мимики, вместо да крещя в ушната мида на някого.

20.04.1987 г. 00,30 часа Успях да хвана края на помпозната нощна гледка на излизане от Босфора. Но току-що сдал вахта 20,00-24,00 часа, стоя на бака с шуба срещу почти януарския вятър. Прието е да се изразява уважение със сваляне на шапка, но Мраморно море ме принуждава да правя обратното. Денонощие по-късно с четвъртия механик Роско монтираме термометър в централния  пулт, където градусите са вече 30. Стоп машини.

22.04.1987 г., 00,30 часа Море от корабни светлини на рейда Порт Саид. Доминира прожекторният сноп на високо извисен фар. За минути като хлебарки из кораба плъзва тумба амбулантни търговци. В моряшкия салет, по канижели и трапове поникват дънки, джинси и якета. Предлагат се часовници, триони, гаечни ключове, картички, тоалетни принадлежности, всякакви всевъзможности. Ние едва що сме тръгнали да припечелим нещо, не съм единственият, който няма и цент в джоба.

Най-необичайната и възможно най-несръчната маневра за заставане. Припрени обяснения мостик-бак-кърма. С по две носови и кърмови въжета се закачаме на бочки, хванати  на мъртва котва. А изглежда просто, сякаш човек си завързва обувките.

03,05 часа По канижела пред вратата на каютата ми трополят неуморните търговци. Все пак трябва да опитам да дремна. Под ключ.

05,00 часа По дяволите! Пред вратата ми някой сумти като пес, да беше почукал, щеше да е по-приемливо. Мъжага със 120-130 килограма телеса. Маратонки, ризи, шапки… Морфей си тръгна, разсърден, аз оставам разсънен.

06,30 часа Трима египетски моряци с лодка отдават нашите въжета от бочките. В сравнение с бригадите, които обслужват преминаването през шлюзовете на Панамския канал, тези са направо аматьори. Най-малък напред.

По западния бряг на Суец канал трополи дизелов локомотив, жени крепят на главите си огромни денкове. На изток е класическа пустиня с купища железа, останки от строителство и военни действия по тези места. Няма е тропическата пищност на Панамския канал, не виждам такава броеница от минарета, както покрай бреговете на Босфора.  Стоп на 58-мо място. До брега няма и една ръка разстояние. Тук е опашката на днешния керван, назад виждам до 10 кораба, ние сме трети по ред. Изчакваме парада на  насрещния керван, който идва от Изтока. Зад десния ни борд виси лодка на египетски моряци – готовност за маневри и евентуални аварийни действия. Дори по цялото трасе на Суец канал движението да е двупосочно, Горчивото езеро  ще си остане диспечер.

18,00 Позаседяхме се тук. Тръгна манифестацията на корабите от насрещният керван. От нас ги дели ивица пустиня. Понеже не виждам водата, пълна е илюзията, че корабите се придвижват като камили сред пясъците.

19,15 Пилот на борда. Младо момче, което излъчва самочувствие. По парлангото звучи заповед: Палубна команда по места за маневра. Жалко, имам само 40 минути в запас и трябва да слизам на вахта при железата.

23.04.1987 г., 00,45 часа Горчивото езеро действително преминаваме нонстоп. Пред бака свети специален суецки прожектор, два снопа, които опипват двата бряга. Ята птици следват светлината. Вече сме почти в Червено море, навлизаме в Суецкия залив.

01,00 часа В силуета на града съзирам джамия с две минарета. В непосредствено съседство на височината на минаретата стърчи огромна реклама на Кент. Товарен кран спуска на вода лодката на швартовите моряци. Слиза каналният пилот, на борда е само пристанищният. Още малко и сме в открити води.

02,00 часа Слезе и пристанищният пилот. Сами сме. За Суец, Порт Саид и Суец канал не давам половин Истанбул и четвърт от Босфора, поне като нощна гледка. Суецкият залив гъмжи от петролни платформи, хранилища и комини-факли. По палубата  може да се събира сол с лъжичка, а в машинното отделения температурата вече е 42 градуса. За разлика от тропическата, изглежда, арабската пот е по-солена.

След като вече ми се е случвало да преминавам през Панамския канал, не мога да не забележа, че сравнението не е в полза на Суецкия, който също е един от ключовете на световните морски трасета. Очаквах повече, след като каналът и пирамидите са стожерите на египетската икономика. Пилотите, които водят корабите през Панамския канал, са същински морски аристократи, а това не може за се каже за колегите им между Порт Саид и Суец. Възпитаници на "Суец канал юнивърсити“, уважавани кадри с приличен стандарт, но пилотът, който ни преведе  между две морета, чистосърдечно признал на мостика, че подареният му картон Кент отива в търговската мрежа. Понеже войната Ирак – Иран се отразявала зле на трафика, това влияе и на официалните доходите, и подаръците, които в ислямска страна не са бутилки с уиски. Никаква форма на протест не е допустима, при евентуална стачка военни веднага поемат трафика.

А на входа на Суец канал в Порт Саид корабите посреща постамент, върху който стърчат само шпилките. Няма я статуята на Фердинанд дьо Лесепс, изиграл главната роля за строителството на гигантското съоръжение. Особено на изток, бронзът е твърде ценен, грехота е да се хаби от скулптори.

Не вярвам на връщане след няколко месеца да видя Дьо Лесепс на мястото си върху постамента.

 

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ