ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „КАРАВЕЛОВ“

10.12. – 26.12.1987 г., преход Сингапур – Мраморно море

С противопиратска вахта преминахме Малакския пролив нормално, но изглежда в тези води не може без някакъв инцидент. Готвачът нагласил шкембе чорба, но забравил казана на подгревател без вода. В 3 след полунощ вахтата на мостика усетила задимяването и… малкия дявол. Да видим сега колко време надстройката ще смърди на изгоряло?

Но проблемите с обонянието веднага бяха туширани от общ доминиращ център на възбуда. Бяха раздадени митническите декларации с уговорката да бъдат върнати при навлизането в Червено море. Десет дни през Индийския океан за размисъл, инвентаризация и описание на „стоката“. Дълъг рейс – дълъг списък, графите на формуляра са крайно недостатъчни.

Наложи се да убеждавам третия механик да отложи още малко почерпката за новия мотоциклет (втора употреба, разбира се), за да не съвпада с Андреев ден. Много ми е специален, повече от рождения ми ден, имам баща и син Андрей. Стана купон с две стъкла китайска водка от специалната. Позволих си двойна доза и слязох на вахта доста пийнал, както правеха миньорите от компанията на баща ми.

Върви ми край бреговете на Шри Ланка. Тези води са доста топли за китове, но ме мога да се заблудя, че видях характерния гейзер и огромната опашка, които се загубиха зад кърмата. Може би косатка? Все едно. Плувец, величествен и спокоен като океана. И нещо значително по-рядко. От летния мостик видях в океана широка ивица, тип зебра, съставена от няколко срещудвижещи се водни пътеки – като разминаващи се ескалатори. Пресечена от кораба, зад кърмата ивицата образува нещо като гребен или цип.

Вече започват да ни мачкат проблемите, които ни чакат на брега. Различни за всеки, но макар че сме още на кораба, дистанцията помежду ни се увеличава. Според счетоводството на завръщането, 11 е повече от 243. Никой не брои многото от изминалите дни, а се плаши от малкото оставащи. Мнозина от екипажа се оплакват от различна симптоматика на зъбобол. Едва ли всички са за стоматолог, просто така избива нервното напрежение. Изобщо плаваме в лошо настроение при добро време. Машинният и палубният боцман пишат протоколи за брак.

Ръмженето на началството към изпълнителския състав и обратно подскочи с няколко октави. Графикът кое кога трябва да се свърши се изпълнява регулярно, но шеф механикът смята, че тези от „арабския квартал“ не само не работят достатъчно, ами мързелуват. През декември Червено море не е нажежената пещ, на която сме се пекли през лятото, но въпреки това с Добчо се къпем в конска пот, когато лъскаме с гамлин и сапунада мазутните цистерни.

В деня на календарната зима Доки се прояви като смутител на спокойствието и взе от целия екипаж кръвна проба за малария. Толкова много се стараем да не говорим за предстоящия тест за СПИН, но сходната процедура отприщи коментари. Айде бе, след приключенията в Банкок мина половин година, ако имаше нещо, досега половината екипаж щеше да е измрял. Чистак сме!

С приближаването на Суец Червено море все повече прилича на естествено продължение на канала. Гъмжи от разминаващи се кораби. Поривист вятър и дъжд все по на север. Намек за среща със зимата след Порт Саид. Вече вървят уговорки за смените около Нова година. Въпрос на чест е спазването на моряшкото правило: понеже след края на рейса слизам, ще карам празничната вахта, а оставащият в екипажа Мишо Градското още с първата лодка ще гони влак за Пловдив. Уговорката скрепваме със скромен бартер – той ми дава два кибрита, а получава половин тубичка паста за зъби. На двамина от палубна команда се наложи с жребий да решават кой ще кара Нова година на кораба, след като на никого не му се прибира вкъщи. И това го има.

В деня, следван от най-дългата нощ, върнахме часовника с час назад и най-после България се изравни с корабното време. Една триредова радиограма би могла да ми замени цялата световна класика, но… радистът не се сеща за мен.

След котва на рейда Суец цяла нощ шетахме из машинното отделение – миене на главен двигател, площадки и трапове. Призори лично търговският представител на БМФ в Египет, баща на четвъртия механик Росен Алексиев, почерпи бутилка уиски. Беше прекрасна утрин на откровения. Преди да понаправи главата Добчо призна, че сме изградили здрав отбор и можем да плаваме още девет месеца, без да се пропукаме. Босфора съм проспивал, но ето че сега при четвъртото преминаване, Суец канал по пропих.

Веднага след Порт Саид „Хоризонт“ проби и озвучи каютата ми. Навън вече не може да се излиза по фланелка, а на мостика включиха отоплението. Преди време мислех, че Егейският архипелаг е най-красивият пейзаж на море, но след  като видях перчемите на тропическите острови, промених мнението си.

Двойна изненада за мен. Първата – че два дни преди рейда Варна правим събрание на профгрупата. Втората – по-голямата, краткият доклад, в който четвъртият механик Марин (с тази степен в екипажа са двама) „напръска“ шеф механика. Безработен ли е вахтеният? По-добре ли работи този, който бързо отстранява авария, или онзи, който я предотвратява? Кого да поощрим? Един върти цял ден бойния чук, а друг своевременно забелязва, че хидрофорът излиза от параметър. И двамата са полезни, но кой повече? Мотористите направиха много за чистотата и порядъка в машинното отделение, но не е ли проява на високомерие мярка за работата им да бъде аристократичният жест с бяла кърпичка върху механизмите? Имам съвместни вахти с Марин, безброй разговори, излизания в пристанищни градове, но като че ли сега се запознавам с него.

Турското предписание е през проливите да плаваме с 10 възeла, дори и при точното му спазване вече приличаме на влак в разписанието си. Котва на рейда Варна след полунощ на 28 декември.

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ