Карцер няма, живеем като на хотел

Сутрин ставане в 5,40 ч - старшите, в 5,50 ч - останалият личен състав

Строяваме се пред корпуса за физзарядка.

Време за личен тоалет и отново се строяваме за закуска.

Занятия по разписание - тактика, маршировка, полеви учения.

Обяд.

Продължаваме със занятията.

Вечеря.

Лично време - 2 часа.

След това вечерна проверка.

22,15 ч - лампите се гасят и лягаме.

Така би изглеждал един от първите дни в казармата в дневника на Николай Николовски от град Искър. Той е на 33 г. и е един от новите войници в Националния военен университет. На 10 януари бе сред 94-те мъже и жени, които бяха приети на подготовка за резерва на армията.

Николай е сред 14-те процента висшисти, които искат да са първите от запаса.

Младиът мъж е завършил счетоводство и контрол в Стопанската академия в Свищов. Работил е 9 г. в общината в Искър като счетоводител, касиер и домакин, но винаги го влечало към военната наука и случващото се в политически план.

Следял сайта на Министерство на отбраната за обяви за набиране на военнослужещи. Така открил заповед на министъра, че се набират желаещи за доброволния резерв, и решил, че е време да облече униформа.

"Интересът към армията си го имам от детството. Братовчед ми беше военнослужещ, вече не е действащ, но нравът и характерът си му останаха. Тайно като дете му подражавах. Щеше ми се един ден да тръгна по неговия път. Но след като завърших гимназия, незнайно защо тръгнах по пътя на счетоводството, макар че никога не ме е привличало. Справях се добре, но не беше моето нещо", разказва Николай пред "24 часа".

Твърди, че се чувства отлично в суровия военен ред, макар 5-6 души от двете роти резервисти в НВУ да се отказали още преди клетвата.

"На някой не му допада, на друг не му се става рано, трети - по семейни или здравословни причини. Но процентът е незначителен. За мен нямаше нищо шокиращо, може би психически се бях подготвил, че трябва да променя режима си на лягане, на ставане. В цивилния живот не ставах в 5 - 5,30 ч. За първите няколко дена свикнах. И се настроих, че така ще бъде. Не ми тежи, не е имало някакво свръхнатоварване", казва войникът.

Най-трудно му било на 2 февруари на изпита по огнева подготовка. Провели го въпреки студа и пелената от сипещ се сняг. При това в пълно бойно снаряжение - автомат, нож, каска, противогаз, сумка с 4 бойни пълнителя. Тежи 12-15 кг. Така се явяват на тактическа или огнева подготовка, пояснява бъдещият резервист.

"Много се намокрихме, много ни беше студено, но после взехме по един топъл душ и всичко се нормализира. Никой не мрънка, никой не подсмърча, не се отказахме", разказва младият мъж.

В края на първия модул от обучението - начална военна подготовка, който приключва на 10 февруари, имат общо 5 изпита. Трябва да издържат изпитите по физическа и огнева подготовка, устав на въоръжените сили, вътрешна информация, тактика. Ако не се справят, договорът им за 6-месечната срочна военна служба се прекратява.

"Надявам се да съм си взел изпита. Свалих и двете мишени. Стреляхме с автомат “Калашников” - на 100 м е мишената, която трябва да уцелим на единични изстрели, тя е неподвижна. А на 250 м излиза движещата се мишена. Там е на автоматична стрелба, на редове се казва, и се пускат по два патрона. Целта е да я свалиш", обяснява още войникът.

С часове "набиват крак" на плаца и изпълняват строеви хватки с оръжие. Подготвят се за военната клетва, която ще е в края на февруари.

"Учим се на изхвърляне на оръжието - "Снеми /постави/ ножа!", отдаване на чест. Преди обед имаме 2 ч строева, после друга дисциплина и после пак строева. Разпределени са да не са много часове поред, защото в някои случаи започваш да не мислиш и информацията не се усвоява толкова добре. Влизаш, стопляш се малко и пак", разяснява новобранецът в армията.

Всеки резервист е получил учебници, освен това си водят записки на лекциите и всеки намира време да се готви.

"Обикновено това са двата часа между вечерята и вечерната проверка - някои ги ползват за къпане, други за връзки със семейството, аз ги използвам да чета", казва войникът.

До клетвата Николай и колегите му нямат право да напускат университета, но за разлика от войниците в миналото имат привилегията да ползват мобилните комуникации и социалните мрежи.

"Джиесемите са разрешени, забранени са само снимките и видеоклиповете. Ползваме фейсбук, но не се позволява публикуването на материали там", обяснява Николай.

С близките си се чува всяка вечер. Питат го как е, добре ли се чувства.

"Все пак аз съм на 33 г., не съм на 18! Майка ми повече ги взема нещата присърце. Баща ми е служил през 1975 г., знае какво е. Но аз ги успокоявам, че тук не е това, което е било преди 50 години, условията са били съвсем различни, а ние тук сме като на хотел", заявява мъжът в униформа.

При него разминаванията между очакванията и реалността са в положителен план. От разказите на баща му и мъжете от рода бил настроен в казармата да е много по-зле като условия. Очаквал и много по-голям стрес на организма, гонка, но всичко се оказало поносимо. Дори и дамите се справяли много добре.

"Поне засега извращения няма, нашият домакин е сърцат и не ни е карал да правим митичната “сапунка” например, но държи на дисциплината. Чистим си всяка сутрин и вечер - общи помещения, коридори, стълби. Разпределени са дежурствата и се редуваме да няма сърдещи се, че един чисти, а другият нищо не прави", допълва Николай.

Карцер също няма и никой досега не е наказван: "Имаше само устно мъмрене от командира за разговор в строя. И цигарите са абсолютно забранени. В строя не може дори да държиш цигарата незапалена".

След 6-месечното си обучение смята да кандидатства за работа като военнослужещ в Плевен, за да може да си пътува до дома. Надява се, че ще има свободни места за назначение в армията.